Регламентът за биоземеделие на ЕС, който е в процес на разглеждане, най-вероятно ще бъде приет. Това означава по-бърза селекция при традиционни култури. Също така ще има възможност и по-малки фирми с помощта на институти или университети да се възползват от техниките и се очаква да видим бурно развитие в сектора, след като бъде приет регламента. Най-големите ползи от геномните техники е това, че водят до естествен резултат, но по по-бърз начин, спестявайки пари, време и ресурси на земеделците и компаниите, това коментира проф. Иван Атанасов, директор Агробиоинститут при БАН, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев.

Класическите ГМО техники датират от края на миналия век, като те се отличават с две основни черти – едната е свързана с това, че промяната се случва в случайно място в генома, а втората с това, че при тази технология винаги остава малка частица чуждо ДНК, каза Атанасов. Новите геномни техники, от своя страна винаги се знае къде точно ще бъде направена промяната и след извършване на процеса върху растението не остава чуждо ДНК. Учените разполагат с нови технологии, които дават прецизен резултат, който е същия като естествения подход.

В различни части на света регулациите за геномните техники варират, в САЩ, Канада и Австралия резултатите от тези техники се третират като ново растение, докато в страни като Китай, Индия и голяма част от Латинска Америка всеки случаи се третира отделно. Но в ЕС, част от Азия, Близкия изток и част от Африка все още няма установена или приета регулация, като се очаква тепърва да се вземат решения в тази насока.

Разглежданият в ЕС проект, класифицира новите техники в две групи. Едната е всички продукти, в резултат от геномни техники, които могат да бъдат получени и по конвенционален начин. Другата категория е на ГМО продуктите, които няма да бъдат оглеждани индустриално. Ако този регламент се приеме всички семена от група едно ще трябва да бъдат етикирани по специален начин и да се вписват в европейска база данни.

Най-големите ползи от геномните техники е това, че водят до естествен резултат, но по по-бърз начин, спестявайки пари, време и ресурси на земеделците и компаниите. Разбира се, научните разработки не водят до моментални резултати за земеделието.

„В повечето случаи се касае за доказване на възможността, което се прави при моделни растения, дори и в рамките на същия вид, но генотип или сортове, които са лесни за работа в лаборатория. Които не винаги са подходящи за отглеждане, защото са с ниски добиви или неблагоприятни характеристики, но в лабораториите лесно се работи с тях. Именно след като се покаже, че това, което е планирано е реалност и промяната води до резултата, който очакваме, то тогава трябва да се прехвърли на високо добивни сортове.“

Гостът разказа няколко примера за пуснати на пазара продукти, като домат богат на гама-аминомаслена киселина, която често се приема от хората от различни хранително добавки. Но се изискват много тестове, за да се докаже, че едно растение е годно за пазара.

Продуцирането на растения чрез новите техники изисква знание и капитал от страна на компаниите или учените, които се захващат с това. Те трябва да имат изготвен бизнес план и изследване, тъй като често потребителите не се интересуват от продукта или не се продава по други причини.

Гостът смята, че най-вероятно регламентът ще бъде приет в ЕС, което означава по-бърза селекция при традиционни култури. Също така ще има възможност и по-малки фирми с помощта на институти или университети да се възползват от техниките. Той допълни, че преди е било изключително скъпо това начинание, но сега вече е по-достъпно. Очаква се да видим бурно развитие в сектора, след като бъде приет регламента.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.