Базата в България ще е с размер на футболно игрище, като ще разполага с две антенни полета, които ще прихващат ниско и високо честотни сигнали, отвеждайки ги под земята, където биват обработени. Учените тук ще се фокусират върху слънчевата активност и опознаване на Вселената. Космосът не е достатъчно изследван в ниските честоти, като телескопът дава възможност за прихващане на ниско честотни сигнали. По този начин ще могат да се изследват и откриват далечни галактики и планети, това коментира доц. Камен Козарев, ръководител на проекта за паневропейски телескоп LOFAR за България, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев.
Телескопът LOFAR е най-големият радиотелескоп, който работи с най-ниските честоти в диапазона на 20-250 мегахерца, каза Козарев. Проектът е реалност от 2010 г., когато е започнат в Нидерландия, а след това се присъединяват и други европейски държави. В момента има 52 наблюдателни станции в 9 различни държави, като предстои присъединяването на България в този проект. Телескопът е гъвкав научен инструмент и позволява да се комбинират наблюдения от различни локации.
Вселената е слабо изучвана в ниския честоти диапазон под 90 мегахерца, като този телескоп дава възможност за подобен тип изследвания. Той позволява и да се разгърне историята на Вселената, както и наблюдения на познати обекти като Слънцето, неговата активност и слънчевите ветрове. Именно слънцето ще бъде фокусът на бъдещата станция у нас.
Базата ще е с размер на футболно игрище, като ще разполага с две антенни полета, които ще прихващат ниско и високо честотни сигнали, отвеждайки ги под земята, където биват обработени. Интересното при този телескоп е, че няма движещи се части, а данните от различните станции биват събрани на суперкомпютъра в Гронинген. Българската станция дава възможност да се наблюдават два различни източника в реално време.
Подобни радиотелескопи има вече и в Космоса, но те са по-базови от LOFAR, но все още няма телескоп извън Земята, който да гледа изображения. NASA в момента подготвят именно такава мисия с 6 наносателита, които ще се опитат да направят изображения, събирайки данните от всеки. Разработва се и идея за поставяне на радиотелескоп на така наречената тъмна страна на Луната.
„(Радиотелескопите) позволяват да наблюдаваме отделянето на магнитна енергия в атмосферата на слънцето при слънчеви изригвания. Защото те наблюдават активността и потоците електрони. Излъчването, което ние наблюдаваме идва от движение на електрони, когато има такива големи потоци, покрай слънчевите изригвания това се вижда много ясно. Ние може да определим не само къде се намират тези изригвания, а и с каква скорост се движат, дали са се ускорили до много високи енергии, които са потенциално вредни за астронавти или хардуер на сателити и в коя посока се разпространяват.“
Този тип уреди помагат и в изследването на йоносферата, както и различни явления на Земята, като светкавици, слънчеви лъчи и сеизмична активност. Също така радиовълните минават през огромни количества прах в Космоса, което помага да се наблюдава центъра на галактиките и изследването на черните дупки.
Огромният напредък на компютрите и новите технологии води със себе си разработка на различен софтуер и хардуер, както и нови инженерни решения за начините на комуникация. Гостът разкри, че в момента се обмислят варианти за поставяне на различни антени, радиотелескопи и масиви в България. Но астрономията е свързана с огромни количества данни, за което изкуственият интелект ще помогне значително.
Целия коментар гледайте във видеото.
В предаването вижте още:
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.