Малките кръвоносни съдове доставят храна и кислород и до най-дълбоките части на мозъка. Тези региони са отговорни за множество ежедневни човешки функции, а проблемите с тях може да доведат до развитие и на деменция. Подобни състояния са предотвратими с контролиране на рискови фактори като нездравословен начин на живот. В бъдеще те ще могат да бъдат откривани само чрез кръвни изследвания и то години преди да започне появата на симптоми. Това каза Ангелина Кънчева, докторант по прецизна медицина в Университета Глазгоу, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев.
Основната функция на малките кръвоносни съдове е да доставят храна, кислород и нутриенти на най-дълбоките части в мозъка, а някои от тях са много важни за редица функции, каза Кънчева. И посочи, че сред тях са моторни и психични функции, както и такива свързани със сензорна интеграция на информация.
Така че ако имаме проблеми с малките кръвоносни съдове, започваме да изпитваме проблеми с функциите, за които са отговорни тези региони.
По нейните думи много често при възникване на болести като Алцхаймер и демеция има проблеми с малките кръвоносни съдове на мозъка. От гледна точка на клиничната картина на тези болести, основното последствие е инсулт или когнитивно забавяне или така нареченото дементно състояние.
Относно най-новите проучвания в тази сфера, Кънчева каза, че е част от екип, който наскоро е проучвал пациенти от огромна база данни във Великобритания. Част от техните симптоми са били свързани с малките кръвоносни съдове и са открили, че сензорните проблеми също се обвързват с болести на малките кръвоносни съдове.
Огромна част от проблемите в тялото възникват именно там – на нивото на малките кръвоносни съдове и механизмите, за които те са отговорни.
На въпрос с какви методи се откриват такива състояния и какви са техните недостатъци, Ангелина Кънчева отговори, че техниките като ядрено-магнитният резонанс (ЯМР), позитронно-емисионната томография (ПЕТ) или изследване на течност от гръбначния мозък са сложни и скъпи, което ги прави недостъпни за широката общественост. Тази изследвания показват нивата на определени белтъци свързани с развитие на деменция или други подобни състояния.
Идеята на бъдещето е да можем чрез кръвни изследвания да разберем какво става с част от тези протеини. Така ще знаем и дали в определен процес показва развитие на деменция.
Относно неинвазивните методи за диагностика, събеседничката разказа, че в момента се разработва кръвен тест, който може да проследява тези протеини. Кънчева посочи, че от основните кандидати е изследване от Великобритания, чиято цел е да се провери дали този тест може да засече развитието на болестта много преди появата на симптомите. Там има и българско участие - доктор Иван Койчев е старши клиничен изследовател в университета Оксфорд и изследва биомаркери за деменция.
Ангелина Кънчева е един от лекторите на Фестивала на дълголетието, който ще се проведе на 26 октомври в София. Там ще се съберат редица експерти по различни медицински теми свързани със здравословно остаряване, биохакинг, суплементация и новите технологии в сектора.
Как новите алгоритми с изкуствен интелект улесняват учените? Защо предотвратяването на Алцхаймер е толкова сложно? Може ли да се премахне ген, който е свързан с повишен риск от развитие на Алцхаймер? Каква е ролята на изкуствения интелект в проучванията на мозъка?
Целия коментар гледайте във видеото.
В предаването вижте още:
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.