В космическата програма “Артемида” почти със сигурност ще има българска апаратура. А защо да нямаме и космонавт? Българският дозиметър “Люлин” обикаля около Марс на борда на апарат и събира данни за радиацията. Това каза проф. Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН, в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев. 

Дистанционните методи за наблюдение на Земята от Космоса, които се използват и от българската космическа наука, датират 45 години назад - от времето на първия полет на българин в Космоса. Вторият български апарат - “Спектър 256”, например, е оборудван за заснемане на 256 спектрални канала, както показва името му, разказа проф. Желев. Този вид наблюдение е свързано с човешката дейност не само в областта на науката, но и в почти всички други дейности.

Още по темата

Китай изстрелва спътник, важен за мисията до обратната страна на Луната

Космическите амбиции на Китай растат с голям скок в мисиите

Завръщането на САЩ дава надежди за усвояване на пространството между Земята и Луната

“В последните години, след 2015 насам, един голям скок в това направи програмата на Европейската космическа агенция, която започна изстрелването на съзвездие от спътници. Един от тези спътници “Сантинел 2” е с апаратура, ориентирана именно към заснемане на зелената система на планетата. Този мониторингов спътник ;.(всъщност те са двойка спътници) обикалят и снимат непрекъснато, като достъпът до изображенията е свободен и се използва активно в горското и селското стопанство, в геоморфологията и т.н.”.

От 40 години насам нашата гордост, дори и сега, като апаратура са серията дозиметри “Люлин”. Те служат за регистриране на космическа и слънчева радиация, каза още гостът. С такъв дозиметър е оборудван апарат, който обикаля около Марс и дава непрекъснато данни, които са свободно достъпни за всеки, които иска да ги обработва. Тези данни са за количеството радиация, което би проникнало в човек, който би пилотирал полет до там. Тези апарати са българско достижение, гордост за България, изтъкна проф. Желев.

По такива дозиметри и сега се работи, като се участва в нови, съвместни програми със САЩ и с Япония, коментира събеседникът. “Новост е, че от миналата година станахме 32-та държава-членка на програмата “Артемида” (продъжение на програма “Аполо”). Основната цел на програмата са полети до Луната и установяване на дългосрочно присъствие. Луната да се ползва като база за евентуален бъдещ полет до Марс. Почти със сигурност ще има българска апаратура в тази програма, а защо да нямаме и космонавт в нея”. 

Какво представлява българският спътник “България 1300”? Как данните от дистанционните наблюдения помагат за заснемане и опазване на зелената система на планетата? Как може да се направи растителността “прозрачна” и това прави ли се от спътници? Каква е ролята на дроновете, които стават все по-модерни, в т.нар. лазерно сканиране и лидари? Как се развива българската наука в областта на космическите храни и къде се използват те на Земята? Какво представляват българските космически оранжерии “Свет”?  Как България участва в справянето със световния проблем с космическия боклук?

В предаването вижте още:

• Учени са измерили звездните ветрове в три звездни системи
• Пробив в изследването на произхода на психозите
• Хората предават повече вируси на животни, отколкото обратното

Цялото предаване вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

България има всички предпоставки да превърне Космоса в успешен нов отрасъл

Българската екосистема от фирми в космическата индустрия расте и се развива успешно

Историческо постижение: Българин прави лекарства в Космоса срещу СПИН и рак

Футуризъм: Космическата икономика и ползите ѝ за Земята