След 10 или 20 години, а и в много по-кратки срокове, може да се стигне до това роботизирани системи да оперират сами, но човекът трябва да остане основният фактор в цялото развитие на робота и в оперативните техники. Така че, трудно ще бъдем изместени от изкуствения интерект, като основен фактор. Това каза доц. д-р Цветан Минчев в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.  

Най-големите постижения на съвременната медицина в областта на гръдната хирургия са свързани с роботизираната хирургия. Има водещи специалисти, които дават тон на нашата работа - от САЩ, Китай, европейските страни. Достигнато е ниво на сложност, което преди се считаше за абсолютно невъзможно. Отначало това, което се виждаше като позиция за робота беше за малки операции, но постепенно показанията се разшириха до много сериозна реконструктивна хирургия на трахио-бронхиалното дърво, каза гостът. 

"Роботът Да Винчи е доста сложна система за т.нар. роботизирана хирургия. Всъщност става дума за манипулативна хирургия, защото той не може да оперира самостоятелно, а се води от оператор. Самата история на проекта е, че той е създаден в НАСА, с идеята да може да се работи дистанционно. Операторът да не е при пациента, да е някъде по света или дори в Космоса. Използват се високоскоростни оптични връзки, като има три системи - едната е пациентска, има и компютър, който я управлява и конзола, на която стои операторът". 

Подготовката е малко по-дълга, отколкото при една отворена операция, но освен че операцията е минимално травматична към тъканите на пациента, то има и други предимства, касаещи видимостта, която има самият хирург, обясни доц. Минчев. "Има крива на обучение на хирурга, която е между 25 и 30 операции. След това извършването на операции с робота става дори по-бързо, отколкото при отворена операция, защото липсва елементът на отваряне и на затваряне на пациента, което отнема около час. Много зависи и от самата операция, но сега сме изпреварили тайминга на отворените операции, които се правят при нас".

"От друга страна възстановяването на пациента е доста по-кратко, достъпът не е травматичен.(...) На другия ден пациентът става и все едно не е опериран". 

Манипулациите са на много по-високо ниво, отколкото при другите миниинвазивни операции, които не се правят с робота, добави гостът. "Безопасността идва от там, че има много добра визуализация на полето. Чувстам се така, все едно съм на един сантиметър от това, което правя. 3D изображението ми дава възможност да виждам изключително добре, да прецизирам действията си. Освен това роботът може да филтрира движенията на ръката". 

Каква е ролята на изкуствения интелект и големите масиви бази данни за работата на подобни роботи? 

Гледайте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате  тук.

Още по темата

Технологиите и AI в медицината превърнаха научната фантастика в реалност