Една от основните теми на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН е проучване на водите и водните ресурси на страната. Действително човечеството се сблъсква с недостиг на вода в една постоянно увеличаваща се популация на населението на Земята. Факторите, които оказват влияние върху този недостиг, са природни – изменящи климата, но паралелно с това и антропогенни. Водният ресурс е един от най-уязвимите на планетата. Това заяви проф. Емил Бурназки, Институт за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

„97% от водата е от океана и това е много важно, защото той е основния фактор за формиране на климата и живота на планетата. Прясната „сладка“ вода е само 3% от наличната вода, но достъпната е само един малък процент, защото голяма част от нея е в ледниците. Само 1% се оказва в реките от тази налична вода, която е лесно достъпна за консумация от хората.“

Изпарението над океана и валежът над него формира малкия кръговрат на водата, като изпарението е по-голямо отколкото валежите над океана - това се компенсира с притока от реките. Големият кръговрат на водата е над сушата – пада повече вода, която попива в почвата, а другата се изпарява. Малкият и големият кръговрат на водата на практика са свързани, обясни професорът.

„Не можем да кажем, че кръговратът на водата в тези два цикъла, е постоянен. Оказва се, че може да се повлияе от климата и температурата.“

С повишаването на температурата изпарението над повърхността се увеличава и следователно водните пари в облаците са повече, което води до по-интензивни и чести дъждове. Този кръговрат на водата се засилва в зависимост от територията – зоните, където е по-сухо и по-често се повишават температурите, цикълът се увеличава, коментира Бурназки.

Освен естествените процеси на изменение на климата, човешката дейност също оказва влияние – най-вече замърсяването с въглероден диоксид. Това води до промени в разпределението на водните ресурси. Във връзка с ефектите от тези промени Бурназки даде за пример намалените водни ресурси в Азия, които водят до пресушаване на Аралско море. Човешката дейност чрез въвеждане на технологии, използване на реките за развиване на интензивна селскостопанска дейност и отклоняване на води от реките, намалява нивата на Аралско море и то е почти пресъхнало.

Според Бурназки един от подходите за справяне с проблема за недостиг на вода е хората да осъзнаят, че трябва да започнат да икономисват вода. Друга важна стъпка е да се направи такава среда, която да поема и задържа вода, а реките да възстановят меандрите си, защото голяма част от тях са канализирани.

Възстановяването на влажните зони също е от ключово значение, тъй като те могат да филтрират, да задържат и да пречистват вода. Друг подход е и търсенето на ресурси чрез обезсоляване на морска вода – Израел и много други страни са разработили технологии, които обаче са доста енергоемки и скъпи.

"Трансграничните води са спорни територии за това кой и как да ползва горно и долно течение и напоследък дори се говори за потенциални войни във връзка с водата."

Пример за това е Турция, която построи голям язовир на река Ефрат и отнема част от водите ѝ, а тя отива в Сирия и след това в Ирак. Това поражда напрежение между страните във връзка с намаления приток от реката. Аналогичен пример е река Нил и големият язовир, който Етиопия успяха да построят и съответно в момента се договарят с Египет за разпределянето и използването на тези води. Пример е и река Места, която тече от България, минава през Гърция и се влива в Егейско море. На гръцка територия на река Места са построени язовири за електропроизводство, поради което гръцката страна силно се интересува от доставяне на цялата вода от реката за нуждите на Гърция. Същевременно водата на река Места е ценна и за България, защото е високопланинска, каза още Бурназки.

За това как светът може да реши недостигът на вода Бурназки изтъкна, че науката проучва мониторинга на водата, да се събират данни, след което се правят модели, за да се оцени и анализира водният ресурс, за да може да се предскаже водният баланс. У нас на река Арда вече има система за ранно предупреждение, която в реално време показва къде ще има силни валежи или наводнения.

Целия коментар гледайте във видеото.

В предаването вижте още: Учени са постигнали пробив в лечението на рак с модифицирани Т-клетки, като са заобиколили ограниченията на терапията чрез няколко трика от самия рак, учени са създали катод на органична основа за литиево-йонни батерии, който предлага устойчива алтернатива на кобалта, изследване показва, че вероятно в океаните под ледената повърхност на най-голямата луна на Сатурн - Титан, няма живот, учени са използвали технологията за редактиране на гени CRISPR, за да разработят прасета, устойчиви на свинския репродуктивен и респираторен синдром , т. нар."болест на сините уши". За първи път учени са картографирали небесните течения от влага наричани атмосферни реки.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.