Българският институт GATE е достигнал финален етап на реализиране на устройство, което следи пациенти, ако те станат от леглото си и издава звук, който би могъл да предотврати евентуалната внезапна смърт. Специалното в случая е бърз алгоритъм, който държи на фокус пациента и сам движи камерата. Уредът може да следи и показателите при бебета и специфични условия при новородени, като ритъм на дишане или сънна апнея. Това каза Георги Петков, ръководител на направление "Дигитално здравеопазване" в института „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.
Екипът е събирал данни и разработвал устройството в продължение на 15 години и накрая е бил принуден да разработи и алгоритъм, който движи камерата, защото сензорът, в който е бил внедрен е стационарен и не е имал механизъм за следене на пациента. В бъдеще целият модул би могъл да се използва и в други ситуации, като следене на автомобили, а при добавяне на изкуствен интелект и дори за определени типове поведение.
В момента дейността на института е насочена и към разработка на споделено пространство от данни. Този проект наречен VELES включва Румъния, Гърция, България и Кипър, а идеята е в бъдеще да обхване всички страни от Европейския съюз. Това е нова тенденция в изграждане на големи интегрирани бази данни, като първият фокус е обмяна на информация в медицината, разказа Петков.
Пространството за данни се различава от центровете за данни, защото ще дава възможност да се извлича само необходимата информация от конкретно изследване без да се свалят всички данни за него, което значително намалява трафика и разходите за изграждане на подобна мрежа.
Първият фокус на екипа е бил събиране на данни за заболявания свързани с човешкия мозък, а целта е не да се търси лечение на такива състояния, а ранна диагностика. Тя би позволила на медиците да наблюдават пациента и болестта, да получат по-дълбоко разбиране и да тестват различни терапии докато открият ефективно лечение.
Относно реалните приложения на тези данни, Петков посочи, че екипът е успял да предскаже болестта на Паркинсон чрез лесни и неинвазивни изследвания и са успели да разделят групата пациенти на 2 непресичащи се групи - тези с висока и с ниска вероятност да развият болестта в бъдеще.
Това е един голям пробив, защото позволява да се направи профилактика. Тоест, ако се следят хората, което не е скъпо, може да се обръща внимание на тези с високата вероятност чрез ранното диагностициране постигаме онова, от което медицинската наука се нуждае, за да продължи напред към решението.
На какъв етап е проектът VELLES и кога би могъл да заработи? В какви други сфери и за какви състояния може да е използва патентованото от институтa GATE изобретение? Какви са предизвикателствата пред проекта свързани с медицинските данни и тяхната собственост? Какви са проблемите в правната рамка околко споделянето на медицински данни?
Гледайте целия разговор във видеото.
В предаването вижте още: Учени са разработили нов антибиотик, който предлага потенциално решение за борба с резистентните към лекарства бактерии, изследователи са удължили живота на мишки чрез активация на специална клетка. Те са направили революционно откритие, като са активирали специфична мозъчна клетка в хипоталамуса на мишки, удължавайки живота им с между 60 и 70 дни, нови слънчеви клетки може да заменят батериите в домашни устройства, изследователи от Нидерландия са постигнали значителен пробив в разработването на миниатюрни модели на човешки мозък в лабораторни условия.
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.