Същността на археологията не се е променила през годините, но това е наука, която се възползва изключително много от анализите на големи масиви от данни от изкуствен интелект, дистанционни методи за проучване и картографиране на терени чрез спътникови снимки, лазерно сканиране с дронове и анализ на големи масиви от данни от алгоритми с изкуствен интелект. Технологиите могат да дадат много отговори на археолозите, но всичко зависи от въпросите, които те задават. Това каза гл. ас. д-р Чавдар Кирилов, преподавател в катедра Археология в Исторически факултет на Софийски университет “Свети Климент Охридски” в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Същността на археологията не се е променила особено за последните 100 или дори повече години и тя продължава да изследва миналото чрез добиването и анализ на материални останки от миналото. Тя обаче не е историческа дисциплина, а по-скоро социология, етнология и етнография на миналото. До известна степен тя все още отговаря на традиционната представа за нея - има кирки, лопати, прах, пот, студ, горещина и всичко останало, каза д-р. Кирилов. 

Археологията е и наука, която гледа с огромна надежда към всякакви нови технологии, включително изкуствения интелект и способностите му да анализира бързо огромните обеми данни, които се генерират от нея. В днешно време археолозите използват спътникови снимки или данни от дронове, които облитат дадена местност и я картографират с помощта на лазерни скенери. 

Благодарение на технологията се изпращат сигнали до повърхността, които я картират с изключителна точност - буквално до сантиметри. Така можем да открием неща, които са невидими с просто око. Сега е много по-лесно да се прави археология от бюрото, отколкото само преди 10 години. 

Чрез подобни технологии могат да се открият структури, които иначе могат да се открият само при теренна работа, каза още събеседникът. 

Относно най-важните за археолозите технологии, той посочи, че това са дистанционните методи за изследване. Те позволяват на археолозите да изучават обектите, които проучват предварително и преди да са забили инструментите в земята. Това е недеструктивна археологията.

Проучвайки, ние разрушаваме и е добре да знаем предварително колкото може повече за един паметник и да го разрушим по-малко, отколкото това е ставало в миналото. Дори в медицината има възможност за преоперация - при археологията такава възможност няма.

Освен лазерните системи и спътниковите снимки, които стават все по-точни, археолозите използват и все по-усъвършенствани геофизични методи, които регистрират промени в земното магнитно поле на определено място.

Благодарение на магнетометрията ние сме в състояние много точно да картираме тези магнитни аномалии и да ги визуализираме. Така добиваме представа какво се крие под повърхността.

На въпрос какво е бъдещето на археологията, д-р Кирилов счита, че то добро, не само заради неизчерпаемата изворова база от находки, които хората са оставяли след себе си, но и защото най-важната работа все още се върши на терен от хора. 

Не бива да забравяме, че технологиите са просто инструмент, а най-силният инструмент на всеки изследовател е здравият разум - той не трябва да се заменя с него. Технологиите помагат да отговаряме на въпроси, но ние трябва да сме в състояние да задаваме адекватни въпроси.

Гледайте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още: Изкуствен интелект създаден от Google е открил над 2 милиона неорганични кристали, може да предизвика революция в материалознанието, лекарство за кръвно налягане увеличава продължителността на живота и забавя стареенето при животни, учени от Института по молекулярна клетъчна биология "Макс Планк" в Дрезден са направили революционно постижение, като са разработили алгоритъм, способен да решава сложните уравнения на теорията на активната материя в реалистични сценарии, изследователи са постигнали пробив в областта на квантовото мрежово инженерство, което може да направи бъдещите квантови мрежи по-приложими.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Родопско злато: Ада тепе е люлката на археологията в Европа