ChatGPT и генеративните езикови модели създадоха революция на световна сцена. След първоначалния момент на изключително очарование и съмнение на някои хора, че това е генералният изкуствен интелект, който има съзнание, ние доста се отрезвихме. AI много бързо започна да трансформира всички човешки области, най-вече пазара на труда. Все още обаче няма масов ефект, който очаквахме, тъй като в глобален мащаб има недостиг на работна ръка в различни сфери. Хората трудно ще запазят контрола върху AI без глобална координация за употребата му или ако не прекъснат достъпа му до критична инфраструктура. Това заяви доц. Д-р Мариана Тодорова, футуролог, Институт по философия и социология към БАН в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.
След една година ще можем да отличим не само редица задачи на сегменти от професии, които ще са изчезнали, но и много професии, които са изцяло заменени, прогнозира Тодорова.
„Дали хората ще се усъвършенстват и ще вървят към преквалификация, или ще бъдат освободени, е все още човешко решение.“
Ако има забавяне, то не е заради липсата на технологични решения, а заради това, че на хората им трябва време да опознаят технологията, да започнат да работят с нея и компаниите да ѝ се доверят, отбеляза футурологът.
ChatGPT и другите езикови модели синтезират цялото знание, на което са обучени, за да дават нови модели и решения. По отношение на творческите професии обаче, това е обобщение на всички човешки приноси в конкретната сфера – създадено на база човешки гени и творчество, които са вложени, подчерта Тодорова.
„Чувствително е къде е границата и дали това синтетично изкуство нарушава интелектуалните права, защото това е огромен труд, който е еманация на най-човешкото качество.“
Футурологът смята, че регулирането на изкуствения интелект е особено голямо предизвикателство, когато става въпрос за интелектуални права. Масовият вкус дори харесва изкуството, създадено от изкуствен интелект. От друга страна обаче, за да продължи да работи, той трябва да е захранен с данни.
Творчеството не може да бъде околичествено – на един писател ще отнеме две години да напише книга, докато ChatGPT може да генерира информативна такава до два часа, което ги прави несъизмерими като тежест. Конкуренцията в това направление съществува и регулациите са много важни, добави още Тодорова.
„Не виждам координация при регулациите – когато се разгледат детайлно предложенията от ЕК и други лидери, ще видим разминаване и риск да създадем различни юрисдикции по отношение на регулациите на изкуствен интелект.“
При създаване на различни юрисдикции един човек има основание да бъде набеден за престъпник в Северна Америка, но не и в Европа, даде за пример Тодорова. Има редица изследвания, които показват, че хората са склонни да се предоверяват на изкуствен интелект и това се превръща в част от проблема на социалния инженеринг.
Според Тодорова трудностите могат да бъдат преодолени като винаги се подлага на съмнение и на анализ решенията, генерирани от изкуствен интелект. Други ключови стъпки са дигиталната грамотност и знанието, че можем да очакваме AI да има предразсъдъци и да халюцинира, както и да се извърви дългият път на проверка на информацията.
Вече се създават платформи, които проверяват дали нещо е дълбок фалшификат, но това е вторично – водещо остава човешкото качество и тук сме конкурентни с критично мислене и интуиция, смята футурологът.
Колко близо е точката на сингулярност и етапа, в който AI ще взима сам решения?
Изисква се глобален консенсус и решение на надправителствено равнище, защото към момента дори самите разработчици не могат да контролират случващото се във вътрешните пластове на невронните мрежи. Важно е изкуственият интелект да няма достъп до физическа среда, да има критична инфраструктура и да не се пресичат различни сфери, коментира Тодорова.
„Изкуственият интелект действа като черна кутия, както и човешкият мозък.“
Гледайте целия разговор във видеото.
В предаването вижте още: проучване открива, че пластмасови пелети от заводи за рециклиране в Африка, Южна Америка, Азия и Източна Европа, съдържат почти 500 токсични химикали, включително пестициди и фармацевтични продукти, учени от университета в Мериленд са разработили ново охлаждащо стъкло, което може да понижи температурата в сградите без да използва електричество с до 4 градуса, кръвен тест може да прогнозира болестта на Крон години преди нейното диагностициране, учени от университета Дюк в Съединените щати са разработили "говорна протеза", която преобразува електрическите сигнали от моторната кора на мозъка в звуци с помощта на мозъчен имплант.
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.