Резистентността на бактериите към антибиотици е изключително сериозен проблем, който се задълбочава от липсата на информираност, ненужното предписване на антибиотици и изхвърлянето им в околната среда от болници и селското стопанство. Бактериите неминуемо ще се адаптират към всякакви лекарства, но ако не са изложени на тях, те губят тази резистентност. Има проекти за глобална координация в употребата на антибиотици и предписването им в отделни региони, която би могла да реши проблема с резистентността към лекарства. Това каза д-р Борис Киров от лаборатория Биоинфотех на София Тех Парк в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев.

Антибиотиците са вещества, които или предотвратяват нарастване на броя клетки на патогените, блокират метаболитно или ги убиват по различни начини и предотвратяват прекомерното им размножаване  в организма, обясни гостът.

Самите бактерии са много адаптивни организми и бързо развиват резистентност към всякакви вещества на които са изложени, разказа Киров.

Това е проблем за който не се говори достатъчно – хората разполагат с технология, която да определя какви антибиотици са подходящи за съответната инфекция, но те не се прилагат при преглед от личен лекар.

Събеседникът посочи, че има риск организмите ни да се напълнят резистентни бактерии, които биха могли да прехвърлят тази защита на патогени, освен това натрупваме в околната среда антибиотици, което води до възникване на резистентност на микроорганизми, които съществуват в околната среда.

На въпрос как се разработват антибиотици и как се развива резистентност, доктор Киров посочи, че бактериите мутират изключително бързо и в рамките на 1 час могат да натрупат стотици хиляди мутации в генома си.  

Те имат невероятна способност да променят генома си в зависимост от околната среда и понеже броят им е голям, тези, които успеят да развият резистентност превземат популацията и съответно резистентността е налага в нея.

Човечеството не успява да разработи достатъчно бързо нови видове лекарства, за да се справи с всички опасни патогени, освен това по време на пандемията бяха използвани и последните разработени препарати, с които до сега познатите ни болести не се бяха срещали и нямаха защита срещу тях, каза той.

Бактерията прави резистентност, за да се спаси от антибиотика, който е край нея. Тоест, ако край нея няма антибиотик – тя няма да има резистентност. И обраното – ако има, тя ще го развие, неминуемо.

Относно новите техники за разработка на лекарства, доктор Киров посочи обучаването на изкуствен интелект, който сам да разработва белтъци със зададени от хората  функции, както и да се разчита на адаптивността на други вируси за борба с бактериите, защото те са по-адаптивни дори от тях.

Като най-големи фактори за задълбочаване на проблема с резистентността към антибиотици, гостът определи безконтролното изливане на антибиотици в канализацията, както и липсата или неспазването на регулации при изхвърлянето в природата на антибиотици от земеделието. 

Как се намалява резистентността на бактериите? Кои животни и растения бихме могли да използваме за разработка на нови антибиотици? Какви бяха положителните и отрицателните ефекти от пандемията върху този проблем? Какъв проект разработва отборът на България по синтетична биология?

Гледайте целия разговор във видеото.

В предаването ще научите още и революционна бионична ръка, която се свързва директно с костите, мускулите и нервите на потребителя, как токсични фрагменти от митохондриална ДНК могат да задълбочават болестта на Паркинсон, какво представлява новият органел, открит в клетки на бозайници и първата експлозия на супернова открита, класифицирана и обявена изцяло от изкуствен интелект.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.