Ада тепе е рудник за добив на злато в Родопите, за който се разбира едва преди 25 години. Находището датира още от преди 3500 г. по време на Бронзовата епоха, а неговото откритие като археологически обект дава много и на българската, и на европейската археология. Към днешна дата Ада тепе е един от най-старите рудници за добив на злато в Европа. Това коментира доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Такъв вид находища свидетелстват, че технологиите за добив на благородните метали са се развили много по-рано от очакваното. Всички технологии свързани с добив на метали тръгват да се разпространяват и развиват на територията на Стария континент от Балканите. В това отношение България е една от най-благодатните територии, на които могат да бъдат откривани свидетелства за развитието на технологиите.

„Това откритие няма да е последното, защото България и части от днешна Сърбия и Румъния са люлката на рударството и металургията за съвременна Европа. „

В момента има индикации от други рудници в региона, че се откриват материали от по-ранни периоди.

През всички тези години технологиите се развиват и подобряват. Една от тях не се променя драстично - техниката за флотиране, тъй като принципите са останали едни и същи. Това което се променя са химията и механизацията, за да може да се добива в много по-големи обеми. Посредством нагряването на скала, кварцът става трошлив, а неговите свойства се променят. След като скалата бъде пулверизирана до субстанция подобна на брашно, тя може да бъде промивана, а тежките фракции като златото да бъдат отделяни.

Ада тепе дава възможност да бъдат развити технологиите в България по отношение на минната археология. В страни като Германия, Австрия, Испания, Италия, Гърция и Турция проучванията на следите на стара рударска дейност са по-добре развити от други части на света. Този тип археология не е като конвенционалната – има изисквания за познания в областта на геологията, минералогията и технологията за добив на метали.

„След множество спасителни проучвания, който си направени в региона, Ада тепе се превърна в школа и създаде голямо количество млади специалисти, които получиха своята професионална практика и старт в професията.“

Към днешна дата находището е археологическият обект в България, който има най-много направени радио карбонови дати. Методът за въглеродно датиране Т-14 също се развива. От години може да бъде датиран не само в овъглен дървен материал, но може да бъдат датирани благодарение на извличане на колагена, което прави метода по-точен.

Крумовград има една от най-модерните музейни експозиции в България. Това е първият музей, който дава специализирани познания за златото. Експозицията върви по няколко паралелни линии, които дават различни типове информация. Музеят има перспективи за развитие като се планира открита, интерактивна част.

През 2017 година във Виена експозиция от Ада тепе е класирана на първо място по посещаемост с над 220 000 души.

В предаването може да научите и за начина по който учените биха могли да се справят със сивата плесен, която нанася щети за милиарди долари годишно по земеделските култури, за изненадващата връзка между пластмасата и сапуна и първия сапун произведен от изгорена пластмаса, както и за носимите устройства, които чрез електричество и генно инженерство биха могли пряко да повлияят на здравето ни.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.