Ако пишехте "Глобализацията и недоволството от нея" днес, какво щеше да бъде различно?
Когато написах "Глобализацията и недоволството от нея", бях съсредоточен най-вече върху недоволството на юг, в развиващите се страни и развиващите се пазари. Оттогава това недоволство стана глобално. Имаме глобализация на глобалното недоволство. И мисля, че част от причините е, че видяхме, че глобализацията ни е направила неподготвени за Covid-19 тук, в Съединените щати.
Ние не бяхме в състояние да произвеждаме дори прости неща като защитни маски за лице и по-сложни неща. А сега това по-широко недоволство от глобализацията, за което говорих при нововъзникващите пазари в развиващите се страни, се проявява по особен начин в липсата на подкрепа за Запада, за Съединените щати, Европа и другите демокрации в света по повод нашата позиция срещу нахлуването на Русия в Украйна.
Много преди да стигнем до това обаче, инфлацията в момента симптом ли е на тези разломи, на тези кризи, независимо дали става дума за Русия и войната в Украйна, или локдауна в Китай? Дали е просто засилване на дълбоката глобализация или ре-глобализация под нова форма, която хората все още не са разбрали напълно?
Смущенията до голяма степен са отражение на същия вид недалновидност, на неспособността на пазарите да се справят адекватно с риска, което видяхме по време на кризата от 2008 г.
Написах книгата "Да накараме глобализацията да работи", като продължение на "Глобализацията и недоволството от нея“ за това, че е изключително рисковано за Германия да стане толкова зависима от руския газ. Тогава беше толкова ясно, че Русия не е надежден търговски партньор.
Защо бихте поставили всичките си пари и всичките си яйца в тази кошница? И все пак Германия го направи. Европа го направи. Това е част от причината за ситуацията сега, защото не реагирахме на изменението на климата. Преди малко с вас бе сенатор Кери, който говори за това.
Трябваше да минем към възобновяемата енергия, като осъзнаем, че тя е по-надеждна от политическите диктатори.
Вижте ВТОРА ЧАСТ на видеото.