Не знам коя е най-голямата ви тревога в момента. Май тревоги има навсякъде. И няма особена надежда, освен може би страните да се обединят. Какво ви тревожи най-много?
Тревожи ни натрупването на различни критични проблеми и кризи. Не само за глобалната икономика, но и други.
Защото имаме макроикономическа криза с инфлацията. Имаме енергийна криза, хранителна криза се задава, имаме криза на доверието след като глобалния ред на сигурност бе разтърсен.
Имаме криза в глобализацията, защото има още повече фрагментация в глобалния ход на търговия и капиталови потоци.
Има и някои пропуквания в глобалното управление. Защото Западът е единен, но светът е разделен.
Това може би перфектната буря за световната икономика.
Наистина е перфектната буря. И в миналото сме имали големи кризи, но тази е уникална, защото е от друго измерение.
Има ли опасност политиците и хората, които определят политиките да се разсеят и да пропуснат целта да се грижат за тези, които имат най-малко?
Да се надяваме, че не е така. Но когато човек гледа вътрешните си приоритети, вероятно намаляват усилията във външнополитически план.
Видяхме обаче позитивни признаци как Европа и САЩ, наред с други икономики се обединиха в тази ситуация. Но има много други проблеми, по които трябва да работим повече заедно, а не поотделно.
Особено ме тревожи допълнителната фрагментация в глобализацията.
Мисля, че това е важно.
Очаквате ли веригите на доставка да се раздвижат? Хората да ги възстановят? Колко инфлационно е това?
Снабдителните вериги се превръщат от навременни в случайни. Не само съществуват тревоги за ефективността им, но и за устойчивостта им.
Това вероятно ще доведе до по-високи цени.
Тревожа се още повече от ниършоринга и оншоринга, защото това изолира страните от глобалната икономика. Мога да го разбера от някои политически гледни точки. От гледна точка на сигурността.
Но светът би бил по-добре обслужван, ако не се опитва да направи тази диверсификация на глобалните вериги на доставка, за да усили устойчивостта, която търсим всички.