Като гледаме фондовата търговия, на голяма част от пазарите май се приема идеята, че централните банки седят, гледат ръста и инфлацията и някак си трябва да избират между двете.
Не приемам тази идея и я отхвърлям.
Първо, ние имаме мандат за ценова стабилност. Това е първата заплаха, с която трябва да се правим: за растящата инфлация. Впрочем това е най-голямата тревога на нашите съграждани във всяка европейска страна.
Нека обясня.
Първо, вижте активите – в Европа те остават устойчиви. В Германия, във Франция. Все още ще имаме значителен ръст тази година.
Второто, което за мен е много важно, ще има нормализация на монетарните ни политики. Това не е затягане.
Нека обясня. Не, да обясня, защото е много важно.
Имахме силно разхлабена монетарна политика поради липсата на инфлация. Какво правим сега? Вдигаме крака от педала на газта. Спираме нетните покупки на активи, излизаме от негативните лихви до неутрално ниво, което още не е настъпило. Дотогава поддържаме подкрепяща монетарна политика с по-малко.
Въпросът със затягането може да се постави по-късно, когато постигнем неутрални лихви. По някое време догодина.
Но още не сме там.
Става дума за нормализация.
За мен това е важно.
Ще добавя само едно за ръста.
Всички се интересуват от ръста и с основание. Вижте ръста в момента. Какво липсва? Не е търсенето, а предлагането.
Вижте задръстванията на веригите за доставка, проблемите на трудовия пазар, климатичния преход и дигитализацията.
Става дума за политики при предлагането.
Монетарните политики не са за това.
Затова мисля, че е съвсем основателно да се отдаде приоритет на борбата с инфлацията.