Разбирам, че нормализирате, но всъщност това продължава толкова дълго време, че много пазари, трейдъри и дори главни изпълнителни директори не си спомнят кога беше времето без тези безплатни пари. Това опасно ли е? Че вече не помним какво беше преди ЕЦБ да се намеси?
Позволете ми да се усмихна. Някои централни банкери са достатъчно възрастни, за да помнят.
Не и вие.
Помним старите времена на инфлацията.
Имаме и архиви на монетарните и икономически политики.
Но не бива да забравяме, съгласен съм. Но не мисля, че това е огромна опасност. Трябва пак да обясня.
Вчера Кристин Лагард изрази нарастващия консенсус на управителния съвет, защото не е случайност, че публикува тази статия в блога.
Обичам да мисля за това като за пътната карта на нормализацията. Не само началото на пътя, който от вчера е много по-ясен, но и следващите стъпки, които са много важни. Да се постигнат неутрални нива по някое време догодина. И много важно – през 2024 да се върнем към целта си от 2% инфлация. Ще го направим за 2г. Това е много важно.
Къде е според вас терминалната лихва за еврозоната?
Не знам още. Нека уточня за тези неутрални лихви.
Вероятно трябва да се върнем към тях догодина. Темповете ще зависят от реалната инфлация и данни за активността. После ще видим дали е достатъчно да върнем инфлацията обратно до 2% през 2024?
Или трябва да минем отвъд неутралните лихви. Ще преценим. Това се има предвид пред понятието „опционалност“.
Ние сме с ясен път. Това е много важно за пазарните очаквания, за домакинствата и фирмите. Ние даваме ясна посока. Но не сме предубедени.
Това ще решаваме догодина.