В каква степен се опитвате да спрете да разчитате само на един регион? На Тайван, например? Или на някои други големи производители на чипове, след като работи в областта на хардуера?
Това е чудесна тема на разговор.
В последните няколко години забелязахме глобално, че ако има нещо, което се откроява и повтаря, това е че полупроводниците са важни. След като чиповете влизат практически навсякъде, въпреки недостига им, защото хората купуват повече стоки, отколкото услуги, а навсякъде има чипове, ясно е, че ни трябват надеждни вериги на доставка.
Qualcomm се справи по-добре от конкуренцията, защото диверсифицираме от самото начало.
Например сме много добре балансирани между Тайван и Южна Корея и Samsung. Освен това използваме чипове от Global Foundries. 20% от чиповете ни идват от производители в САЩ.
Като правило, предвид значението на чиповете за икономиката в бъдеще, трябва да имаме географски разнообразниe и устойчиви вериги на доставки.
Може ли обаче Америка да участва в това при големия трудов арбитраж, нещо, за което преди 20г не се говореше?
Дискусията се е водила и тогава.
Реално при производството на полупроводници няма проблем с работната сила. Това е въпрос на мащаб.
Но вижте какво става в САЩ. Законът за чиповете, ако бъде одобрен от Камарата. Европейците се движат в съвсем същата посока – европейският закон за чиповете. Корейците говорят за корейски закон за чиповете.
Само в САЩ това са 52 млрд долара. В Европа 43 млрд долара. Това е за създаване на инициативи за изграждане на производство в САЩ и в Европа.
За мен това е възможно. Защото потреблението на полупроводници ще се удвои в следващите 5г. Така че има възможности, които растат на различни места.