В средносрочен план едва ли можем да очакваме по-високи ипотечни лихви от 4% в Европа. Това заяви гл. ас. д-р Мирослав Владимиров, преподавател в Икономически университет – Варна, в подкаста „Имот: взет или нает“ с водещ Снежана Стойчева.
Владимиров очаква десетилетие с по-висока инфлация, липса на реален икономически растеж, слаб ръст на безработицата. Според него цените на имотите ще растат успоредно с инфлацията, поне номинално.
„Лошият сценарий е за много положителни лихви и рецесия и тогава без съмнение цените на имотите ще паднат“.
„Има три фундаментални характеристики на нашия пазар на имоти – тесни жилища, пренаселени, с малко на брой стаи“, отбеляза Владимиров.
„85,4% от жилищата у нас са частна собственост… В пренаселени жилища живеят 39-40% от домакинствата към 2020 г. Средните числа за Европейския съюз и еврозоната са 13-14%“.
По думите на експерта освен че са пренаселени, жилищата у нас са и малки - с около 20 кв. м са по-малки спрямо средното жилище в ЕС. По отношение на стаите пък в България се пада по 1,1 на човек, докато за блока средното число е 1,8, стана ясно още от разговора.
Според Николай Господинов, собственик и главен изпълнителен директор на iBrokers, активността в новото строителство е ключова на пазара на имоти.
„Новото строителство дава възможност на хората да вземат решение и да предприемат действия по-късно. Това дава цялостна икономическа активност. Активността на пазара зависи от това колко проекти ново строителство ще има. Бургас страда от години от това заради географската ограниченост и други фактори“.
Той отбеляза, че „инфлацията по принцип е помощник на цените на недвижимите имоти“ и добави, че „не са важни лихвените проценти, а поведението на банките“. Като пример Господинов даде 2018 г., когато лихвите по ипотечните кредити бяха по-високи, но активността беше силна.
Според експерта продължителната двуцифрена инфлация обаче ще доведе до натиск в печалбите на строителните предприемачи, като в такъв случай ще има и проекти, които няма да бъдат финализирани.
Иван Василев, управител на Капитал Естейт, посочи, че повечето купувачи на ваканционни имоти разполагат със средствата в брой и под 5-процентен дял от тях се насочват към кредити. „Реалните оферти са значително по-малко през последните месеци спрямо желаещите да купят“, изтъкна той.
„С между 10 и 40% са се повишили цените на ваканционните имоти на годишна база (в община Бургас)… Това по никакъв начин не е свързано с доходите на хората“.
Най-голям ръст на цените на имотите има в Свети Влас и Слънчев бряг, стана ясно от разговора, като Иванов обясни, че това донякъде се дължи на ниската база, от която тръгват те.
„По Южното Черноморие цените са изначално по-високи. На север от Бургас цените се вдигнаха най-много“.
Иванов коментира и ситуацията на пазара на наеми.
„Прави впечатление не много добрата практика самите наемодатели да поставят неизпълними условия – депозит за няколко месеца напред, предплата за година“.
И направи прогноза в края на лятото цените на ваканционните имоти полека да тръгнат надолу.
Главният архитект на Бургас Емил Бурулянов заяви, че озеленяването е сред водещите приоритети при жилищното строителство. Той отбеляза, че има висок интерес към разширенията на жк „Изгрев“ и на жк „П.Р. Славейков“.
По отношение на обществените сгради Бурулянов посочи, че доста се прави в жк „Сарафово“, тъй като там капацитетът на училището почти е изчерпан.
„По традиция община Бургас изгражда изключително ударно детски градини, затова нямаме почти никакви проблеми с приемането в детски групи. Същото е по отношение и на програмата "Първокласно начало", която е свързана с реновиране на всички класни стаи всяко лято за прием на първокласници“.
Главният архитект коментира и проекта за изграждане на детска многопрофилна болница в Бургас. Повече по темата чуйте в подкаста.