България все още депонира 62% от битовите си отпадъци Това се превръща в проблем, защото все още депонираме много отпадъци, което струва скъпо на общините, а капацитетът на депата се изчерпва. Ако обемът на депата намалява със сегашните темпове, големите градове като София и Бургас са пред екологична катастрофа. Ако не се вземат успешни мерки в близко бъдеще, депата ще бъдат запълнени и просто няма да има какво да правим с тези отпадъци. Това заяви инж. Петър Дишков от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост в предаването „Made in Green“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
У нас се рециклират едва 38% от битовите отпадъци, далеч под заложените в законодателството цели от 55% до края тази година, които според плановете трябва да нараснат до 65% в следващото десетилетие. Според инж. Дишков основният проблем не е липсата на съоръжения, а недостатъчното разделно събиране и липсата на изградени навици у гражданите.
„Бизнесът вече инвестира в инфраструктура. Проблемът е в навиците – хората не изхвърлят отпадъците си разделно. Дори при наличие на различни контейнери, най-пълният си остава този за смесен отпадък. „Това води до натрупана много голям процент смесен битов отпадък.“
Необходима е масирана информационна кампания, за да се изгради доверието в системата. Все още съществува предубеждението, че един камион събира всички разделно събрани отпадъци, а това не е така – има камиони с отделни клетки или събират различните отпадъци в различни дни. Нужно е властите да разяснят какво се случва с отпадъка щом е разделно събран и да се изложат високите разходи от депонирането на битовата смет.
Предстоят и важни законови промени. Такса смет ще стане индивидуална – въз основа количеството отпадък, което според госта ще насърчи личната отговорност. Той добави, че трябва да се възприемат добри практики от страни като Чехия, които адаптират решения според съществуващата инфраструктура.
Горски пожари и управление на горите
В същото време 2024 г. е най-тежката година по отношение на горските пожари в последните поне 16 години, като над 170 000 декара са били опожарени.
„Грижата за гората не е само екологична, но и социална и икономическа отговорност. Истината е, че добре стопанисваните гори са много по-малко уязвими на пожари, вредители, бедствия. За това трябва да се доверим на лесовъдите – те знаят как да управляват горите така, че да бъдат здрави и устойчиви.“
Проблемът е многопластов – от остаряла и влошаваща се инфраструктура до липса на обществена подкрепа за активното стопанисване. не. „В Австрия има по 45–50 метра горски пътища на хектар, у нас – едва 6–7 метра. Без пътища няма достъп, няма реакция при пожари“, подчерта инж. Дишков.
"В момента основното предизвикателство е властите да обяснят на обществото защо горите трябва да се управляват. Горите в България са дело на нашите лесовъди, защото само 8,7% от горите ни са естествени – останалите са резултат от човешка дейност. Но те застаряват. Необходими са възобновителни дейности – чрез сеч и залесяване.“
В това отношение предизвикателство е и сривът в добива на дървесина у нас. Събеседникът съобщи, че спадът в добива на дървесина до под 50% от прираста е тревожен сигнал. „Това ще доведе до следващите проблеми за горите – нови пожари и съхранения.“
И все пак има надежда. „В новия програмен период са предвидени средства за залесяване, подобряване на здравословното състояние на горите и изграждане на инфраструктура“, съобщи експертът и призова за по-голяма държавна подкрепа.
„Горското и дървообработващото стопанство дават над 3% от БВП и осигуряват заетост на десетки хиляди души. Нужни са инвестиции и доверие в професионалистите.“
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.