Общата стойност на устойчивите облигации достигна $1 трилион през 2024 г. за втори път, след като премина психологическата бариера и през 2019 г. Движещата сила на този пазар са регулациите в Европа, а Старият континент е отговорен за близо 70% от ръстовете на пазара. От друга страна търсенето на зелени облигации е на по-ниски нива от 2019 г., когато доходността по тези книжа е по-ниска от средната за пазара, това коментира Николай Ваньов, управляващ директор на MK Brokers, в предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.
Компаниите ще продължат да емитират облигации на този пазар, докато не видим промяна в политиките на ЕС. Голям фактор е и изискването банките да отчитат емисиите в кредитните и инвестиционните си портфейли, които ще засилят търсенето на зелени книжа. Въпреки че Европа е двигателят на зелените реформи, се вижда промяна на политическата конюнктура, като крайно десни формации, които често са против Зелената сделка, привличат все по-голям интерес из страните в блока. Това показва рискът над пазарът за зелени инструменти.
Събеседникът обясни, че има известен песимизъм сред инвеститорите, тъй като цените на квотите за 1 тон въглероден диоксид са поевтинели почти двойно от рекордните стойности. Трейдърите измерват и риска за потенциален завой от зеления път на Европа, като гостът даде пример с Германия, в която компаниите потребяват все повече енергия от изкопаеми горива, въпреки че най-голямата икономика в Европа е в тежко състояние.
„Може би в цяла Европа ще видим пренастройване – дали то ще дойде между двата поредни избори за европейски парламент, или ще дойде с по-голяма сила през 2029 г., когато са следващите избори и когато цялата таксономия по Зелената сделка ще влезе в сила и ще има страшно много повече задължения за докладвания, което може да доведе до повече икономически тежести.“
Ваньов допълни, че водещите ESG индекси изостават спрямо останалите бенчмаркови индекси.
Все повече инвеститори сериозно следят нефинансовите отчети, в които компаниите представят напредъка и плановете си в своите ESG цели. Гостът разкри, че един от най-недоглежданите детайли са целите по “government” частта от нефинансовите отчети. Те често дават информация за начинът, по който е структурирана дадена компания и как ще се развива в бъдеще.
Настоящата 2025 г. може да отбележи преломен момент на пазара за зелени инструменти и в цените на квотите за въглеродни емисии. Предлагането се очаква да намалява, тъй като наближаваме 2030 г., в която ЕС цели да постигне производство с нулеви нетни емисии. От друга страна търсенето може да се засили, но инвеститорите търсят повече сигурност преди да насочат капиталите си. Докато при зелените облигации едва ли ще видим сериозна промяна, тъй като се очакват нови емисии, но все още остават по-малко желани от останалите дългови книжа.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук.