Торфищата са много рядка и специална екосистема, която се образува от натрупването на различни видове мъхове, които падат на дъното на водните басейни, които обитават. Те се срещат най-често в скандинавските държави, заради климата там, но и България разполага с торфища, въпреки че са много малко и са много чувствителни спрямо температурата у нас. В страната торфища могат да бъдат открити в Чаирските езера и във Витоша, като едва 0,1% от територията на България разполага с такъв тип екосистема, коментира Румяна Иванова, член на Изпълнителното бюро на Българска фондация "Биоразнообразие", в предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова. 

Торфищата имат големи заслуги за битката с климатичните промени, защото мъхът задържа голямо количество въглероден диоксид в себе си. Също така те са способни да задържат вода и да я пречистват, както и са дом за гама от редки видове. Гостът обясни, че е невъзможно за България да увеличи броя и площта на торфищата си, затова е изключително важно да бъдат съхранени в естествения им вид.

У нас те са по-различни, тъй като за разлика от скандинавските, тук торфищата са острови, плаващи върху водата. Това обаче ги прави по-уязвими на засушаване, тъй като се променя разположението им във водния басейн. В Европа се наблюдава растеж на бял бор върху торфени острови, което учените отдават на затоплянето на климата.

Все още няма разписан процес, по който да се съхранява и опазва този тип екосистема, но изводите, до които учените са стигнали, е че е необходимо опазване от всякакъв вид отъпкване. Също така дори научният интерес и изследвания на торфищата могат да им нанесат вреди. Обрасването с храсти и дървета като бял бор е изключително вредно, а това, което специалистите могат да направят е да освобождават водните огледала. Нужна е и информационна кампания за туристите, за да се обясни как да посещават устойчиво тези места. 

Събеседникът работи с фокус върху Чаирските езера, като екипът ѝ цели да събира данни за потенциалните мерки, които могат да се вземат за торфищата. Ако бъде открит работещ метод, то той ще бъде прилаган в бъдеще. Фондацията получава финансиране от международен фонд, както и от частният сектор у нас.

„Основното нещо, което е нужно е заостряне на вниманието и това, което фирмите биха могли да правят и би било безценно за всички ни, е в рамките на ESG политиките да се търсят проекти, свързани с опазване на биоразнообразието. Това би било в полза и за средата и за фирмите.“

Бизнесът е все по-отворен към различни екологични каузи, като биоразнообразието е било пренебрегвано преди години, но това е проблем работата, по който може да даде бърз резултат. Събеседникът обясни, че бизнесите вече разбират, че средата, която ги заобикаля е част от ресурсите, с които разполагат.

„Време е обществото да излезе от това клише, че неправителствените организации взимат някакви пари и не е ясно какво ги правят, а бизнесът е „мръсен“. Всичко това трябва да остане в миналото ни и да се изгради стабилна основа, на която учените, природозащитните организации и бизнесът да могат да се срещнат стабилно и да тече диалог. Това е ключово важно да се случи сега.“

Целият коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.

Още по темата

Сърфингът е скритото оръжие в борбата с изменението на климата

Българският бизнес все още гледа на зелените инициативи като на ПР акция

Корабоплаването е мръсен бизнес. Почистването му се заплаща добре

Въпрос за $1 млн: Какво е бъдещето на ESG фондовете?