Екологичният отпечатък трябва да се разглежда в няколко категории. Текстилната индустрия е вторият най-голям потребител на вода след земеделието. Около една десета от глобалните въглеродни емисии също идват от тази индустрия. Например, това е повече от водния и въздушния транспорт взети заедно.  В доклад на Европейския парламент наскоро се посочи и екологичният отпечатък на индивидуалните потребители, който се генерира от направата на техните дрехи. По-общо казано екологичният отпечатък на текстилната индустрия е голям за света и за всеки отделен гражданин. Това каза Иван Люцканов, представител на Българска Асоциация Кръгов Текстил, в предаването „Made in Geeen“ Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

В България всяка година се изхвърлят 100,000 тона дрехи и битов текстил. Това е голямо количество и трябва да бъде поставено в контекста на това какво точно се случва с него. Голяма част от изхвърлените дрехи не се рециклира. Те обикновено попадат в сметища. Всички знаем за проблемите, свързани със сметищата в България. С други думи, голяма част от нашите данъци и такси отиват за дрехите, които избираме да изхвърлим на боклука.

„Китайските компании Temu и Shein вече надминаха по продажби големите европейски брандове като Zara и H&M и станаха лидери в бързата мода“, коментира гостът. Интересно е, че и двете започват работата си през 2016-та година, но набират сила по време на пандемията. Тогава онлайн търговията бележи възхода си. Екологичният ефект от това не е за подценяване.

Въздушният транспорт произвежда много повече емисии от корабния. Не бива да се подценява и проблемът с опаковките. Например, при сегашните си темпове на растеж Temu ще отдели 1 милиард тона отпадък под формата на опаковки. „При одит на доставчиците на Shein става ясно, че около 70% от тези доставчици получават средна или по-ниска оценка за бизнес практиките си“, отбеляза гостът.

Според събеседника е много важно съществуващите регулации да се спазват. Платформи като Temu и Shein се дължи в някаква степен на това, че те нарушават или избягват правилата. Оформя се консенсус за затягане на мерките за внос в Европейския съюз от трети страни. Знае се вече, че голям дял от дрехите на тези платформи включва опасни токсини. Всяка година в ЕС влизат около 2 милиарда такива пратки и обстойните проверки са предизвикателство.

Методите за справяне със свръхбързата мода изисква по-сериозно прилагане на регулациите и осъзнаване от страна на потребителите какви са вредите от нея. Да, тя е по-евтина и това я прави предпочитана. Трябва обаче да си зададем въпроса защо тези дрехи са толкова евтини – ако се произвеждаха по всички правила и норми, едва ли цените щяха да са такива. Друг важен аспект е агресивният маркетинг, който тези компании прилагат. Той е видим с просто око.

Големият риск  на пазара в момента е местните търговци да бъдат изтласкани. Въпрос на време е цените в тези платформи да се покачат, но не е ясно дали ще са останали производители, които да ги конкурират. „Това ще направи компании като Temu и Shein монополисти, въпреки спорните им бизнес практики и качество на продуктите“, предупреди гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.

Още по темата

Наводняването на пазара с китайски текстил таи опасности за икономиката и здравето

Текстилните екотакси могат да предотвратят изгарянето на 60 000 тона отпадъци годишно

ЕС ще накара текстилната индустрия да плаща за отпадъците

Над 6000 тона текстилни отпадъци бяха събрани от контейнерите за дрехи у нас