Все по-често започнахме да говорим за енергийна сигурност. Последните няколко години заради конфликта в Украйна и нарастващия икономически превес на Китай все повече фокусът е върху осигуряване на доставките. Забравяме, че новите технологии са свързани с интернет и имат нужда от стабилна и сигурна комуникационна мрежа. Киберсигурността започва да се превръща в една от значимите теми, когато говорим за енергийна сигурност. С навлизането на изкуствения интелект киберсигурността на енергийните обекти става още по-голям приоритет. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на "Соларна академия България", в предаването „Made in Geeen“ Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Нуждаем се от рамка, която да гарантира киберсигурността на инвертори, трафопостове, смарт електромери и всякакви друг тип електроуреди, които са част от енергийната мрежа. Представете си малко предприятие от 100 служители, което има инсталирана малка фотоволтаична централа. Ако връзката с инвертора бъде компрометирана, съвсем спокойна една група хакери може да увреди инфраструктурата, създавайки риск за работниците, както и за крайните потребители на енергия.

„Ако си представим същата ситуация в един много по-голям фотоволтаичен парк, това може да повлияе на енергийния микс на цяла държава или регион. Финансовите загуби ще са огромни. Затова има няколко важни стъпки, които трябва да се предприемат“, коментира гостът. На първо място, разбира се, е физическата сигурност на обекта – охрана, видеонаблюдение, органичен достъп и т.н. По отношението енергийната инфраструктура са нужни ясни и стриктни протоколи, които да следват световно признати норми за сигурност. Киберсигурността е напреднала достатъчно, че съществуват най-различни технологии за превенция на кибератаки.

През изминалия месец от SolarPower Europe публикуваха документ, в който се настоява за стандартизирането на оборудването  на енергийните централи по отношение на стандартите за сигурност и киберсигурност. Към момента в сектор енергетика в Европейския съюз не се обръща достатъчно внимание на тези проблеми. Тук е мястото Европейският парламент и Европейската комисия да наложат същите правила, каквито има при смартфоните, например. Предвид големия внос от трети страни, извън Европейският съюз, Европа трябва да гарантира сигурността си чрез ясни правила.

Според събеседника едно от големите предизвикателства, свързано с киберзащитата на ВЕИ инсталациите, е потокът на електроенергия. Голяма част от фотоволтаичните паркове са частни инвестиции, а управлението им се извършва на държавно ниво или под формата на публично-частно партньорство. Прочуванията показват, че за гарантиране на сигурността на ВЕИ ще са нужни около 32 милиарда евро до 2030-та година. В тези суми няма нищо притеснително, тъй като дялът на този тип енергоизточници продължава да расте в цяла Европа.

„Навлизането на изкуствения интелект в управлението на енергийната инфраструктура трябва да стане по абсолютно безкомпромисен начин, гарантиращ киберсигурността на тези обекти“, категоричен е гостът. Това се прави с цел предпазване на обществото, бизнеса и икономиката. От друга страна, вече сме свидетели на това как изкуствения интелект може да е инструмент, осигуряващ допълнителни нива на защита. В енергетиката това е тема в развитие.

Киберсигурността на ВЕИ-тата в България е на ниско ниво, тъй като темата системно се подценява. България се намира на добра геостратегическа позиция, което я излага на определени рискове от страна на хакери и недоброжелатели. При наличието на един по-голям парк не е изключено да станем свидетели на кибератаки. При такъв сценарии всички загуби ще са за сметка на инвеститора, а не на държавата.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.

Още по темата

Преминаването към ВЕИ ще означава използване на по-малко енергия като цяло

ВЕИ проекти има, но българите не се възползват достатъчно от тях

ВЕИ капитализмът в България: Закъсняхме и пак не се поучихме от другите

ВЕИ са осигурили рекордните 30% от електроенергията миналата година