България трябва да намери своята роля в доставките и усъвършенстването на технологии, свързани със Зеления преход, а не само да прилага и консумира вече създадените. Географското разположение на страната, суровините, с които разполага и развитите компании в сектора могат да помогнат да се установи като активен играч. Също така по отношение на адаптирането на технологиите е много важно да не се впускаме в технологии, които не са достатъчно гъвкави и които биха изисквали сериозен финансов капитал и ресурс, защото виждаме, че технологичния напредък бързо се променя във времето, това коментира д-р Мария Трифонова, преподавател в стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и научен сътрудник в Център за изследване на демокрацията, в интервю за предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.
ЕС окончателно прие законодателния акт за промишленост с нулеви емисии, като той бе отговор на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, който бе голяма стъпка за климатичното законодателство и зашита на конкурентоспособността на индустрията в северно американската страна, каза Трифонова. С този ход ЕС дава отговор и на риска от прекомерна зависимост от Китай в областта на климатичните технологии. Гостът допълни, че преминаваме във фаза, в която борбата ще е за доминация при иновациите и технологиите в сектора.
Законодателството на ЕС е насочено в посока на инвестициите, иновациите и уменията у кадрите. То ще помогне на европейските компании да се защитят в тези измерения срещу конкуренцията от САЩ и Китай. Вижда се, че ЕС губи своята водеща позиция по отношение на ключови технологии, нужни на зеления преход. Все още Старият континент е водещ в офшорната вятърната енергия и иновациите около нея.
„Това законодателство задава три ключови индикатора, според които ЕС трябва да произвежда поне 40% от годишните си нужди за внедряване на тези технологии до 2030 г. Също така да държи пазарен дял от 15% от глобалната пазарна стойност на тези технологии до 2040 г., което е много амбициозна цел и до голяма степен е свързано с достъпа до ключови суровини и материали и как ЕС ще се позиционира. Виждаме нови стимули.“
Чрез опростени административни процедури и развиване на липсващите умения на регионално ниво актът ще помогне за повишение на конкурентоспособността на европейските компании в сектора. Също така са предвидени облекчения за пилотните проекти, като това насърчава иновациите.
Гостът подчерта нуждата от развитие на регионално ниво, използвайки синергията между държавите. България изглежда изостава в Зеления преход, тъй като сред обществото се приема като нещо наложено от ЕС, но бизнесите у нас разбират нуждата от него. България може да използва регионалното си лидерство, в някои сектори, за да се позиционира по-добре на климатичната карта.
„Много е важно като държава да не се впускаме в технологии, които не са достатъчно гъвкави и които биха изисквали сериозен финансов капитал и ресурс, защото виждаме, че технологичния напредък бързо се променя във времето. Важно е да не заключваме един технологичен път без да имаме възможност да преминем към нещо, което е много по-ефективно.“
Целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. изглежда твърде оптимистична според мнозина, но гостът смята, че ако се предприемат стъпки в тази посока, които да бъдат приложени от всички държави-членки, то това ще даде сериозен тласък на достигането на целта. До голяма степен зависи и от конюнктурата в следващия ЕП.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да намерите тук.