България трябва да намери своята роля в доставките и усъвършенстването на технологии, свързани със Зеления преход, а не само да прилага и консумира вече създадените. Географското разположение на страната, суровините, с които разполага и развитите компании в сектора могат да помогнат да се установи като активен играч. Също така по отношение на адаптирането на технологиите е много важно да не се впускаме в технологии, които не са достатъчно гъвкави и които биха изисквали сериозен финансов капитал и ресурс, защото виждаме, че технологичния напредък бързо се променя във времето, това коментира д-р Мария Трифонова, преподавател в стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и научен сътрудник в Център за изследване на демокрацията, в интервю за предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.

ЕС окончателно прие законодателния акт за промишленост с нулеви емисии, като той бе отговор на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, който бе голяма стъпка за климатичното законодателство и зашита на конкурентоспособността на индустрията в северно американската страна, каза Трифонова. С този ход ЕС дава отговор и на риска от прекомерна зависимост от Китай в областта на климатичните технологии. Гостът допълни, че преминаваме във фаза, в която борбата ще е за доминация при иновациите и технологиите в сектора.

Законодателството на ЕС е насочено в посока на инвестициите, иновациите и уменията у кадрите. То ще помогне на европейските компании да се защитят в тези измерения срещу конкуренцията от САЩ и Китай. Вижда се, че ЕС губи своята водеща позиция по отношение на ключови технологии, нужни на зеления преход. Все още Старият континент е водещ в офшорната вятърната енергия и иновациите около нея.

„Това законодателство задава три ключови индикатора, според които ЕС трябва да произвежда поне 40% от годишните си нужди за внедряване на тези технологии до 2030 г. Също така да държи пазарен дял от 15% от глобалната пазарна стойност на тези технологии до 2040 г., което е много амбициозна цел и до голяма степен е свързано с достъпа до ключови суровини и материали и как ЕС ще се позиционира. Виждаме нови стимули.“

Чрез опростени административни процедури и развиване на липсващите умения на регионално ниво актът ще помогне за повишение на конкурентоспособността на европейските компании в сектора. Също така са предвидени облекчения за пилотните проекти, като това насърчава иновациите.

Гостът подчерта нуждата от развитие на регионално ниво, използвайки синергията между държавите. България изглежда изостава в Зеления преход, тъй като сред обществото се приема като нещо наложено от ЕС, но бизнесите у нас разбират нуждата от него. България може да използва регионалното си лидерство, в някои сектори, за да се позиционира по-добре на климатичната карта.

„Много е важно като държава да не се впускаме в технологии, които не са достатъчно гъвкави и които биха изисквали сериозен финансов капитал и ресурс, защото виждаме, че технологичния напредък бързо се променя във времето. Важно е да не заключваме един технологичен път без да имаме възможност да преминем към нещо, което е много по-ефективно.“

Целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. изглежда твърде оптимистична според мнозина, но гостът смята, че ако се предприемат стъпки в тази посока, които да бъдат приложени от всички държави-членки, то това ще даде сериозен тласък на достигането на целта. До голяма степен зависи и от конюнктурата в следващия ЕП.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" може да намерите тук.

Още по темата

Трейдърите се подготвят за рекордно горещо лято, което ще разтърси суровините

Райнтке: Най-важното след изборите е как продължава Зелената сделка

ЕЦБ ще наложи първите по рода си климатични глоби на банки

Китай може вече да е постигнал пикови емисии от CO2