Зелената идентичност е понятие, свързващо се със споделени разбирания и ценности. Към нея се причисляват хора, които разпознават себе си в зелената идея, справянето с климатичните промени и осъзнаване наличието на подобен проблем. Голяма част от припознаващите се в зелената идентичност го правят във формиращите години на тийнейджърството и студентството. Отделен въпрос е анализът на какво може да се дължи това, но на всеки етап от своето развитие човек може да се припознае или да се отблъсне от ценностите на подобен тип идентичност. Това коментира д-р Михаела Александрова, част от авторския екип на Климатека в предаването „Made in green“ с водеща Роселина Петкова.
Александрова разграничава понятията "зелена идентичност" и "екосъобразност", като изтъква, че първото е общият термин, към който може да се асоциира глобалният проблем на климатичните промени, докато екосъобразността е по-частно понятие. На въпроса дали може да се възпитава едно вече формирано съзнание в екосъобразност, гостенката разказва, че истинското превъзпитание става на база съзнателна и доброволна промяна на вътрешните убеждения. А това от своя страна се постига чрез информираност, желание за разширяване на кръгозора по темата и събуждане на интереса по дадената тематика, като тук от ключово значение е начинът, по който ще бъде поднесена тя.
Александрова изтъква, че за да се припознаеш в определена идентичност, следва да започнеш да споделяш определени ценности и основното предизвикателство пред формирането на зелената идентичност е именно поднасянето на тези ценности по начин, който да накара човек да се замисли и припознае в тях. Друго предизвикателство пред зелената промяна е и т. нар. "greenwashing". "Накратко тези, които прилагат "greenwashing" се опитват да се възползват от всички предимства на зеления имидж, без да прилагат зелени политики, а тези, които на практика имат зелено поведение, са готови да платят цената за него и не се интересуват толкова от имиджа.", обяснява гостенката.
"Тук от съществено значение е добрата информираност на потребителите, те да са добре запознати с концепцията за "greenwashing", за да можем да правим по-информирани и критични избори относно това, което консумираме и всеки случай да се анализира сам за себе си. Това е отговорността, която всеки от нас като потребител може да поеме."
Гостенката изтъква, че у нас се наблюдава ръст на формирането на зелена идентичност особено при по-младите хора. Тя добавя, че се наблюдава тенденция при младите до 30-годишна възраст да правят своите избори както за кариерно развитие, така и за потребление на база това доколко работодателите и компаниите са зеленосъобразни.
"83% от българите на възраст между 20г. и 29г. смятат, че влиянието на климата върху потенциалните работодатели е важен фактор при търсенето на работа, а за 31% това е основен приоритет. 69% подкрепят по-строги държавни мерки, които да наложат промяна в личното поведение, докато подобна статистика не е валидна за други групи от обществото било то разграничени по възрастов показател или на база поле на професионална реализация."
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването може да намерите тук.