Електронните отпадъци са едни от най-опасните, след тях са радиоактивните и биологичните отпадъци. Има само един правилен начин да се справяме с тях – като ги рециклираме регламентирано. Те отделят изключително вредни химикали както за хората, така и за околната среда. Според статистиката България се справя добре с рециклирането, но истината е, че сме заобиколени от боклуци, разказва Даниел Костов - съосновател на ecologica.bg и експерт по рециклиране в предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.
Електронните отпадъци третирани неправилно съдържат много тежки метали и много ценни такива. Ако бъдат изхвърлени в природата, бавно и напоително отделят отровни химикали във водата или почвата. В другия случай, ако бъдат неправилно третирани - то това означава да бъдат изгорени и отпадъкът от тази преработка също бива изхвърлен, кaто отделя много токсични химикали. Това обикновено се случва около населените места, обяснява Костов.
Нивото на събиране и рециклиране на електронните отпадъци у нас по статистика е високо, но според експерта реално е много ниско.
„Данните са манипулирани, защото целят да покажат, че ние сме много добри в рециклирането, а в същото време навсякъде е пълно с боклуци.“
Успяват да се събират около 5-6% от електронните отпадъци, останалите остават по нашите тавани, мазета и голяма част биват извадени пред къщите на тротоара и са поемани от нерегламентирани рециклатори, обяснява още той.
Единственият правилен начин за рециклиране на този вид отпадъци е да бъдат разглобени и разделени на пластмаса, стъкло, метали и кабели, заминават към съответните заводи за претопяване и рафиниране на материалите, за да влязат в производство на следващи изделия.
Най-голямото предизвикателство пред електронните отпадъци е нерегламентираното рециклиране. Общините на национално ниво не осигуряват адекватни решения хората да получат безплатна услуга. Всеки от нас от 2006 г. купувайки нов уред плаща в цената му и такса за рециклиране на съответния стар уред, уточнява Костов.
Един от методите за борба с електронните отпадъци е удължаването на техния живот и повторна употреба. Политиките на ЕС за електронните отпадъци включват отговорност на производителите, отговорност на рециклаторите, да няма трансфер на отпадъци от една държава към друга.
„Прогресът към личната отговорност за намаляване на отпадъците е нисък, но много по-силно е въздействието на всички онези послания, които ни побутват към купуване.“
За намаляване на електронния отпадък медиите биха могли да помогнат, защото отговорното потребление е другия край на баланса на съветването за купуване, което най-вече идва от медиите.
От една страна има прогрес компаниите да се грижат малко повече за своя отпечатък заради директивите за отчитане на екологичен отпадък. От друга страна, имаме производители на комерсиални продукти, които са толкова мощни, че те много елегантно използват greenwashing за постигане на собствени цели. Устойчивото развитие най-вече трябва да цели поправяне на компанията отвътре, подчертава Костов. Компаниите трябва да предприемат инвентаризация на отпадъците си - къде, колко и какъв отпадък се генерира, причината да се генерира, а след това да решат дали могат да намалят някои от отпадъците си.
„Най-добрият ни клиент е този, който няма отпадъци.“
Преди 20-30 години в електронните отпадъци имаше много ценни метали като злато, сребро, платина, но сега те са в пъти по-малко, най-вече заради директивата, която задължава големите производители да намаляват ценните компоненти и да вкарат все повече рециклираните материали, уточнява експертът по рециклиране.
„Скоро един таблет или телефон ще има цената на пластмаса.“
Добрият подход за превръщане на електронните отпадъци в богатство е компаниите да ги предават на рециклатор, който да ги преработи правилно или те самите да въведат метод за тяхното рециклиране, заключи Костов.
Целия разговор гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да намерите тук.