Подземното богатство - гъбни мрежи, т.нар. хифи, които са в симбиотична връзка с дърветата и растенията на повърхността, са жизнено важни за здравето на всяка екосистема и разрушаването им чрез прекомерната употреба на торове и драстичните климатични промени поставя под риск биоразнообразието. Това каза Радина Калдамукова, геоеколог и автор от екипа на платформата „Климатека“, в интервю на Милен Симеонов, Bloomberg TV Bulgaria, за предаването "Made in Green".
"Гъбите обикновено остават малко в страни от нашето внимание, защото хората повече се концентрират върху опазването на растенията, като има и Червена книга на застрашените видове. Когато се разхождаме в гората, ние виждаме единствено плодното тяло на гъбите, като това е начинът им да се разпространяват чрез спори. Това, което не виждаме, е всичко, което се случва под земята и е едно от най-интересните неща - мрежата от гъби, т.нар. хифи, които се свързват с различни растения и дървета, осъществявайки симбиотична връзка и партньорство".
Гъбите са изключително полезни за всички растителни видове, с които се свързват, защото им помагат да черпят хранителни вещества, които те не могат да си набавят сами от почвата - азотни съединения, фосфор, който е много лимитиращ фактор за растежа на растенията, добави Калдамукова. "А те от своя страна им дават захар и мазнини. Така че, това е една много интересна връзка, а всичко това остава невидимо за очите на хората и въпреки това е много важно за екологията".
Най-полезните гъби в това отношение са микоризните гъби (от гръцката дума mykes – гъби и rhiza – корен) и най-вече ектомикоризните гъби, като манатарката, пачи крак, булка, масловка, а също и много скъпо струващите трюфели, обясни геоекологът. "Гори, в които има точно такъв тип гъби, са много полезни за климата, защото учените установяват, че такива гори са особено добри в съхраняването на въглерод в почвата. Това се случва именно благодарение на такива гъби. Но ако почвите се замърсяват с азотни торове, горската екосистема се замърсява, а гъбите са много чувствителни на такива интервенции и горската екосистема деградира. Подземното богатство - гъбите, когато нещо се случи с тях, това се отразява и на надземното биоразнообразие".
"В селското стопанство се използват много химикали за растителна защита, включително и фунгициди, които също водят до увреждане на популацията на гъбите. Това е също фактор, с който трябва да се внимава. Нужно е по-прецизно пръскане или да се използват по-екологични препарати".
Разпространението на патогените, засилващи се от глобализацията, може да доведе до икономически загуби. Когато говорим за ядливите гъби, като манатарките, много от тези икономически важни гъби са засегнати от дългите засушавания, заяви Радина Калдамукова. "Около 67% от манатарките са застрашени от дългото засушаване".
Потенциалът на гъбите в сферата на медицината все още е недостатъчно добре изучен и тепърва имаме какво да научим, за да се избавим от множество заболявания, като депресивни състояния, например. Гостенката даде пример и от миналото за връзката между гъбите и появата на пеницилина, който е предложил лечение на огромен спектър заболявания и го прави и до ден днешен.
"Естествената кожа може да бъде заместена от гъбна материя - гъбен мицел, като разликата от естествената кожа почти не може да се забележи, като това би помогнало на модния бранш да намали въглеродния си отпечатък".
Гъбичните мрежи и всичко, което се случва под земята е дълбоко свързано с биоразнообразието, каза в заключение Калдамукова. "Повечето хора считат, че ние сме запазили горещите точки на биоразнообразието, като сме ги съхранили в резервати, но не се има предвид биоразнообразието под земята. Това са всички тези гъбични мрежи, които съществуват и допринасят за баланса в природата. Всичко това е свързано".
"В момента стартират глобални усилия за картиране на тези подземни мрежи, на микоризните гъби - къде се намират, кои от тях са изложени на риск, кои са полезни за съхраняване на въглерод в дългосрочен аспект. Това е една нова инициатива, която добива глобални мащаби и се нуждае от много хора, които да се включат - университети, гражданска наука. Те могат да допринесат за това да запазим биоразнообразието и под земята".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук.