Климатичните промени ще имат положителни и отрицателни въздействия върху световното земеделие, като най-засегнати ще бъдат развиващите се държави в Южна Америка, Азия и Африка. Редица добри практики от устойчивото земеделие могат да помогнат на България да се справя по-добре с последствията от промените на климата и да навакса сериозното си изоставане от останалите държави в Европейския съюз. Това каза Радина Калдамукова, геоеколог и автор от екипа на платформата „Климатека“, в рубриката Made in Green на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
"Устойчивото земеделие покрива икономически, социални и екологични аспекти - грижа за почвеното плодородие и биоразнообразие в дългосрочни аспекти, биоземеделие, регенеративно земеделие, пермакултури,.. като цяло, с грижа за следващите поколения. В България биоземеделието е 1.7% от площите - целите на ЕС са до 2030 г. всяка страна членка да достигне 25%."
С прилагането на нови технологии, добри практики и съответния мениджмънт, България има климатичните предпоставки да навакса изоставането си, смята Калдамукова. Може да се възприеме повече капково напояване и по-прецизно земеделие с използването на само нужните количества торове и вода, както и въвеждането на дронове за картиране и пръскане на посевите.
Обещаваща е употребата на биовъглени, за които вече има проекти за индустриални производства в САЩ като добавка към почвата. Процесът включва изгаряне на органични отпадъци при намалено присъствие на кислород, като получените биовъглени запазват въглерода в почвата, носейки по-виско добиви. Структурата на биовъглена задържа големи количества вода и хранителни вещества, които спомагат развитието на растенията, особено при засушавания, разказа Калдамукова. Добавянето му към фуража намалява отделянето на метан при кравите; има употреби в медицината, козметиката и като изолационен материал.
Въвеждането на агриволтаични системи е друг добър пример, набиращ все по-голяма популярност в Европа и България. Разполагането на земеделски култури под фотоволтаици намаля топлинния шок за растенията и пести вода, а земеделците имат допълнителния стумул от собствено производство на електроенергия.
Един ефект от глобалното затопляне ще са по-честите и по-интензиви екстремни климатични явления като продължителното засушаване в Европа през последните две години, по-честите градушки и урагани. Европа до някаква степен ще бъде по-малко засегната що се отнася до реколтите заради преобладаващо умерения си климат, но различната география и липса на финансови ресурси прави развиващите се държави в Южна Америка, Азия и Африка особено изложени на рискове, каза Калдамукова.
"Бангладеш не може да се справи така добре с последствията от нарастването на нивото на Световния океан както Ню Йорк. Едни от най-засегнатите страни ще бъдат тези, които са разположени по-близо до Екватора."
Увеличаването на концентрацията на CO2 в атмосферата може да има и положително въздействие и да спомогне за раззеленяването на някои региони на север и превръщането им в по-плодородни земи, но тези процеси крият собствени опасности и могат да причинят нови проблеми като липса на вода за напояване и по-голям топлинен стрес за растенията. Въглеродното торене може да увеличи добивите на на култури като пшеница и ориз, но няма да има или ще има негативен ефект върху други като царевица, захарно цвекло, смятат учени.
Каква роля могат да имат генетичните банки и дивите роднини на земеделските култури може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.