Основните източници на замърсяване са битовото отопление и автомобилният трафик. През последните години въздухът в България се подобрява, но това се случва с много бавни темпове. България вече е осъдена за неспазване на нормите за фини прахови частици още преди пет години. По тази наказателната процедура за фини прахови частици с размер 10 микрона, по която е първото решение от 2017 година, в момента вече сме на втория етап. След като приключи този втори етап на процедурата, ние ще плащаме финансови наказателни санкции. Това казаха Ивайло Хлебаров и Ивайло Попов от екологично сдружение "За Земята" - екип "Въздух", в интервю на Роселина Петкова за рубриката "Made in Green" на Bloomberg TV Bulgaria. 

"Това ще е първата наказателна процедура срещу България, при която ние ще плащаме, тъй като условието да не платим е да покриваме нормите, а ние продължаваме да не ги покриваме. А това е единственият критерий, което интересува съда. След като ние не покриваме нормите, очакваме в края на тази година или може би следващата, да излезе първото осъдително решение, след което ние ще плащаме финансови санкции, докато не постигнем нормата".

Чака се нова присъда, тъй като множество градове в страната все още не покриват нормите за фини прахови частици. През 2021 година средногодишната норма за фини прахови частици не е превишена в нито един град, което е чудесно, но броят дни с превишение е все още над 35, а това са градове като Пловдив, Силистра,  Видин, Русе, подчертаха събеседниците.

Основните източници на замърсяване са битовото отопление, което замърсява с най-фините прахови частици, които са и най-вредни за здравето. Замърсява се и с полиароматни въглеводороди. В България има масов проблем с този замърсител, който е канцероген. Автомобилният трафик, особено в големи градове, като София и Пловдив, е много сериозен замърсител - отново с фини прахови частици, но и с азотен диоксид. А в някои градове, като Пловдив, имаме официално установено замърсяване с азотен диоксид, казаха гостите. По думите им в София "официално се води, че нямаме замърсяване с този газ, но наши целогодишни изследвания показват, че проблемът в София със замърсяването с азотен диоксид е изключително сериозен и на много места замърсяванията са много над позволената норма".

"Друг проблем, който е по-скоро регионален, са серните оксиди, свързани с изгарянето на въглища. В региони, където имаме индустрия, която произвежда електроенергия от въглища, проблемът е сериозен. Това са градове като Гълъбово, но наскоро видяхме, когато пуснаха един стар ТЕЦ в Димитровград, че проблемите веднага се появиха. А това е още една тема, по която има наказателна процедура срещу България и рискът е изключително голям. За това, поне най-старите и най-замърсяващите централи, които не отговарят на изискванията, трябва да бъдат спрени или не бъдат пускани, какъвто е случаят с ТЕЦ-а в Димитровград". 

Мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на въздуха, трябва да бъдат комплексни, подчертаха еколозите. "Няма как само с един тип мярка или мерки, касаещи само един сектор, който е виновен за замърсяване, да се постигнат сериозни резултати". 

"Когато говорим за градове като София, в които имаме проблем и с трафика, и с битовото замърсяване, усилията трябва да бъдат насочени към всички източници на замърсяване. По отношение на отоплението с твърди горива, трябва да се предприемат много смели крачки към подмяна на начина на отопление на хората - тоест, от отопление на дърва да се премине към отопление, например, с термо-помпи". 

Очакват се промени в европейските норми за качеството на въздуха и може да се окаже, че както в момента покриваме годишните норми за ФПЧ 2,5, да се окаже, че догодина няма да ги покриваме, алармираха гостите. 

По отношение на транспорта, трябва да се намерят алтернативи и градовете като цяло да бъдат облекчени от този трафик, добавиха те, като подчертаха, че подмяната на автомобилите с по-нови е по-второстепенна задача, а по-скоро трябва като цяло да се намали използването им. 4Трябва да се предприемат мерки за стимулиране на хората да се придвижват пеша, с велосипеди и с градски транспорт. Когато хората имат добри алтернативи, заедно с ограничаващи мерки, може да се достигне до намаляване на колите в градовете ни".

При транспортното планиране в градовете в центъра трябва да бъде поставян човекът и възможностите за пешеходно придвижване, а не движението с личен автомобил, категорични бяха екоактивистите. "Основата на устойчивата мобилност е в това да има много добър градски транспорт, добра свързаност с достатъчно дълги разписания (късно вечер и дори денонощно, където това е възможно, за градове като София).

Транспортна свързаност и мобилност зависи от нуждите на хората, но може да се осъществи само чрез дългосрочно и умно градското инфраструктурно планиране, за да има достатъчно условия за пешеходен и велотуризъм. Тогава ще се появят и повече велосипедисти и не трябва да се очаква процесите да се движат в обратната посока - първо да се появят желаещи да се придвижват с велосипеди и след това да се създават велоалеи. 

"Нужно е целенасочено планиране, за да се развива онази мобилност, която да накара хората да слязат от автомобилите си, защото дори и всички автомобили да бъдат изключително чисти и някой ден, може би, изцяло електрически, пак ще имаме задръствания. Хората трябва да слязат от автомобилите си и да не го ползват непрекъснато. Но това става чрез стимули и чрез санкции". 

Част от санкциите, които спомагат и за изчистване на въздуха, е въвеждането на Зони с ниски емисии по отношение на транспорта, като такава се планира в София, заявиха Хлебаров и Попов. "Очакваме в следващите дни приемане на наредба в тази посока. Такава трябва да бъде разработена и приета и в Пловдив, тъй като това е градът, където официално все още не се покриват нормите за азотен диоксид". "Ние изключително много се бавим, а в случая със софийската Зона с ниски емисии, самата зона, която се предлага, е доста неамбициозна. Това е голям проблем, имайки предвид, че вече сме осъдени и ни предстои да плащаме санкции".  

Към промените трябва да се подхожда цялостно и смислено, заключиха събеседниците. "Например, приетата наредба за дървесината преди няколко години, нямаше никакъв ефект, защото няма контрол и санкции".

"Ние сме много добри в това да правим нормативни актове, които не могат да се приложат. И Зоната с ниски емисии, която Столична община планира по отношение на битовото отопление, може да се окаже точно в такава ситуация - практически да не може да се контролира, което означава, че я няма".  

Какви са работещите подходи за ограничаване на източниците на замърсяване на въздуха, които успешно се прилагат в ЕС? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.