Съществува относителна консенсус в дебата за сигурността: борбата за власт между Китай и САЩ е в центъра на геополитическата динамика. Контролът над Оманския залив, сегашният етап на конфликта между САЩ и Иран, не е изключение.
В оригиналната си статия за New York Times Робърт Д. Каплан обяснява стратегическото значение на Иран и съседните води като част от китайския „Нов Път на коприната“. Става въпрос за военни бази, пристанища, тръбопроводи и пътища. Истинско разширение на перспективата на изток.
Освен това Каплан критикува късогледството на Вашингтон. Докато Китай разполага с общата картина и продължава да разширява ролята си на икономически гигант, САЩ работят по един безнадежден конфликт с Иран.
И така, какво да прави? Отговорът на Каплан: не очакваме цветя и рози. Поне не за САЩ. Но решете сами!
Докато Съединените щати планират война с Иран, китайците се занимават с търговия и инфраструктура там.
Оманският залив разделя не само Оман и Иран, но и Оман и Пакистан. В югозападния край на Пакистан, близо до иранската граница, Китай вече завърши най-съвременното контейнерно пристанище в Гуадар, което Пекин се надява евентуално да свърже с пътища, железопътни линии и тръбопроводи до западния Китай. А от Гуадар китайците могат да наблюдават трафика на корабите през Ормузкия пролив.
И така - Гуадар е в центъра на морския аспект на инициативата „Нов път на коприната“, но интересът на Китай към Иран е свързан както със земята, така и с морето. Маршрутите, които Китай вече изгради в Централна Азия, свързват Китай с Иран - непобедима комбинация за Евразия, където Иран е демографска и географска организационна точка.
С други думи, Китай вече е в Близкия изток. Сега китайците обмислят изграждането на военноморска база в близост до границата с Иран. По-важното е, че Оманският залив се е превърнал в нещо повече от просто воден път за петрол Това е панта, която обединява Близкия изток, Индийския субконтинент и Източна Азия в Китайската инициатива за колан и път.
Американската война с Иран ще вкара страната още повече в ръцете на Китай, който вече съставлява почти една трета от цялата иранска търговия с енергетика. Макар че енергийните връзки на Китай с Иран могат да бъдат съкратени в резултат от санкциите на администрацията на Тръмп, както и от сложността на търговските преговори между Пекин и Вашингтон, Китай и Иран в крайна сметка ще намерят начин да си сътрудничат и да заобиколят Съединените щати.