Преговорите на COP за климата са на път да станат по-объркани, а преговарящите се подготвят, че някои сесии може да продължат по цели нощи, пише Джес Шанклеман от Bloomberg News.. Ето кои са техните приоритети: как да се създаде глобален въглероден пазар и кой ще плати за опустошителните ефекти от повишаващите се температури..
"В момента ситуацията е напрегната", заяви главният преговарящ на Великобритания Арчи Йънг през уикенда. "Делегатите трябва да вземат трудни решения. "Ако първата седмица на COP беше посветена на цели за нетни нулеви емисии и световните лидери се подписаха за сделки, които се оказаха малко по-разочароващи от обявените, втората седмица се свежда до сериозни преговори. Като знак за това колко напрегнати ще бъдат преговорите, президентът на COP Алок Шарма на практика се присъедини към протестиращите, които изпълниха улиците на Глазгоу този уикенд, настоявайки за по-спешни действия. "Те искат да видят реални резултати", казва той. - Това е COP, когато трябва да видим реални резултати.
Шест години след подписването на Парижкото споразумение някои от придружаващите го правила все още не са изяснени. Основният проблем е да се създаде глобален въглероден пазар с цел осигуряване на строгост и контрол в областта на търговията с въглеродни кредити и да се гарантира, че не е имало двойно отчитане на количествата, когато страните на практика, плащат на другите за намаляване на емисиите вместо тях.
"Ако сделката не бъде сключена в края на седмицата, това означава, че все още се намираме в Дивия запад и страните могат да търгуват с кредити за намаляване на емисиите, както си искат", казва Жил Дюфран, политически сътрудник на Carbon Market Watch. "Това е напълно нерегулиран пазар."
Въглеродните пазари са важни за компаниите и страните, които искат да ги използват, за да постигнат целите си. Но са и от решаващо значение за бедните страни, които са засегнати най-силно от промените в климата, които се надяват да използват един вид данък върху трансакциите за плащане на инфраструктура за защита от повишаване на морското равнище, наводнения и бури. Тези проекти за адаптация се борят да получат частно финансиране, тъй като те обикновено не генерират печалба и често се пренебрегват в полза на проекти, които намаляват емисиите. Следователно уязвимите страни се стремят да гарантират, че сделката за търговия с въглеродни емисии работи за тях.
Въпреки че постигането на такова споразумение изглеждаше възможно по време на подготовката за COP, преговорите тази седмица се сблъскаха с предизвикателства за това колко биха спечелили бедните страни. САЩ и Европейския съюз са от едната страна, а развиващите се страни са от другата. Както винаги в COP, въпросът за справедливостта е от ключово значение за динамиката на преговорите. Развитите страни нанесоха огромни щети на планетата докато населението им забогатяваше, а страните, които са най-засегнати от изменението на климата и най-малко подготвени да се справят с него са най-бедни.
В оставащите няколко дни предстои да се състави още по-дълъг списък от правила, а преговорите вече изостават от графика, тъй като министрите на енергетиката още не са пристигнали. Парижкото споразумение също остави нерешен въпросът как да се гарантира, че страните правят това, което обещават, и как да се държат отговорни за изоставащите теми. Трябва да се създаде централизирана система за преглед и отчитане, за да се проверява напредъка.
Съществува и стремеж да се накарат страните да използват едни и същи базови линии и крайни срокове, за да се улесни сравнението. Тъй като една след друга сесии на COP не успяват да уточнят правилата, съществува риск забавянето да подкопае доверието в Парижкото споразумение.
.