Италия поведе възстановяването на пазарите на облигации в еврозоната във вторник, като разходите по заемите паднаха рязко, а страховете от по-висока инфлация и лихвени проценти изглежда отшумяха засега.
Доходността на облигациите в целия блок се повиши, след като шефът на Европейската централна банка Кристин Лагард разочарова инвеститорите миналата седмица, като не предприе твърди действия срещу агресивното пазарно ценообразуване на база очакваното повишаване на лихвените проценти през следващата година – виждане, което е в противоречие с насоките на ЕЦБ.
Постепенно се наложи по-спокоен тон, като анализаторите цитират резултата от среща на австралийската централна банка като един от факторите. Доходността на краткосрочните облигации на Австралия падна, след като Банката на Австралия (RBA) предприе важна стъпка към премахване на извънредния пандемичен стимул, но обеща да действа бавно и отхвърли пазарните слухове за ранно повишаване на лихвите.
Опасенията бяха успокоени и преди двудневната среща на Федералния резерв на САЩ, която започва по-късно през деня.
Южноевропейските облигации, които поеха тежестта на разпродажбите след срещата на ЕЦБ миналия четвъртък, се представиха по-добре.
Доходността на 10-годишните облигации на Италия, например, спадна с 11 базисни пункта през деня до 1,12%, спрямо повече от едногодишните връхни точки, достигнати в понеделник. Според данните на Refinitiv това е бил най-големият еднодневен спад от март.
„Ние се колебаем между два възгледа за повишаването на лихвите, като пазарите се люлеят между режима „с повишаване“ и „без повишаване““, каза старшият стратег на ING Антоан Буве. „Днес сме в малко повече „без повишаване“ заради RBA“, каза той пред "Ройтерс".
Буве добави, че пазарите на облигации са станали по-нестабилни, тъй като инвеститорите се опитват да оценят перспективите за инфлация и лихвени проценти, като обхватът на възможните резултати е много по-широк, отколкото в миналото.
Референтната 10-годишна доходност на германските облигации, която нарасна с 10 базисни пункта през октомври, падна с 4 базисни точки през деня до -0,14%. Тя се задържа под приблизително 2-1/2 годишни върхове, достигнати миналата седмица на -0,065%.
По-резкият спад на доходността в Италия намали разликата спрямо по-безопасните германски аналози до около 125 базисни пункта, след като в понеделник се разшири до около 135 базисни пункта – най-голямата за една година.
„Смятаме, че разширяването на периферните спредове и по-специално на спреда на BTP-Bund е било твърде рязко и твърде бързо“, казаха анализатори от UniCredit в бележка, добавяйки, че очакват затягане на спреда през следващите няколко седмици предвид положителните икономически перспективи на Италия и продължаващия стимул за изкупуване на облигации от ЕЦБ.
„Неоспоримо е, че шансът за висока волатилност във вселената на лихвите да продължи да преобладава през следващите няколко дни е значителен, което прави трудно да се отгатне най-добрата входна точка за затягаща търговия на BTP-Bund“, се казва в бележката на UniCredit.
Междувременно, производственият сектор на Италия отбеляза по-бързо разрастване миналия месец, противодействайки на общата тенденция на отслабване в региона, докато премиерът Марио Драги се опитва да стимулира растежа в третата по големина икономика в еврозоната.
Нидерландия, Ирландия и Гърция също отбелязаха по-силно представяне в проучванията на мениджърите по покупки от IHS Markit. Тъй като Германия, Франция и Испания изостават, инерцията в цялата еврозона се забави през октомври.
Мениджърите по закупуване обвиниха тесните места в глобалното снабдяване за прекъснатите производствени графици и изоставащите поръчки, както и за рязко нарастващите цени. Инфлацията в еврозоната надхвърли 4% през октомври, но се очаква да се забави през 2022 г.
След като вече се разраства по-силно от очакваното през третото тримесечие, италианската икономика вече е на път да нарасне с повече от 6% тази година, показват публикувани в петък данни. Междувременно германското производство се забави спрямо предходните три месеца поради недостиг на компоненти и суровини.
Според Люис Купър, икономист в IHS Markit, Италия, която се възползва от големи фискални стимули и разхлабване на пандемичните ограничения, скоро може да се сблъска с подобни пречки.
„С нарастването на търсенето на суровини по целия свят, можем да видим, че ограниченията в предлагането имат по-значително въздействие върху представянето на производствения сектор в Италия преди края на годината“, каза той пред Bloomberg.