Горещото лято в Средиземноморието е довело до рязък скок в смъртността

Според предварителни данни загиналите от горещата вълна са с хиляди повече от очакваното, вследствие на горещата вълна, която обхвана Южна Европа това лято. В Средиземноморието лятото беше изключително горещо и продължително, а подобни явления стават все по-чести заради климатичните промени, пише Politico.

Италианският град Сиракуза в Сицилия постави нов рекорд за най-горещата максимална температура в Европа от 48,8 градуса по Целзий, който все още не е потвърден. В същото време най-тежката гореща вълна в Гърция от 30 години насам предизвика горски пожари в покрайнините на Атина.

Увеличението на температурите през юни и след това през последната седмица на юли до средата на август, съвпадна със скока в броя на регистрираните смъртни случаи в страните от региона в сравнение със средната стойност за последните пет години, според данни, събрани от Евростат.

Гърция регистрира над 2300 смъртни случая повече в сравнение с последните 5 години, като се изключат регистрираните смъртни случаи от коронавирус между края на юли и средата на август. Само през първата седмица на август са регистрирани около 1400 допълнителни смъртни случая.

В други части на средиземноморския басейн се наблюдава също подобна тревожна тенденция. В рамките на 2 седмици смъртността във Франция достигна своя връх в средата на август с около 1500 смъртни случая повече от средното за 2016-2020 г. Италия регистрира няколко пика в броя починали през летните месеци, като най-лошият беше в края на юни - с над 900 смъртни случая повече за една седмица в сравнение със средната стойност.

„За нас картината е напълно ясна“, каза Паола Микелоци, епидемиолог в регионалната здравна служба на Лацио, която е извършила допълнителен анализ, за да свърже броя на починалите в Италия директно с екстремната жега.

„Увеличението на смъртните случаи със сигурност се дължи на горещите вълни. В Италия най-силно влиянието беше усетено в южната част на страната".

Анализът на Микелоци изключва COVID като възможно обяснение за скока на смъртността, регистриран в Италия.

„Анализирахме връзката между смъртните случаи и температурите, което е единственият начин да се измери смъртността, свързана с топлината“.

През лятото смъртността, вследствие на пандемията във Франция, Италия и Гърция беше сравнително ниска. В Испания се наблюдаваше увеличение в смъртните случаи по време на горещините, но картина беше по-сложна заради броят на заразените.

Докладът излиза дни преди световните лидери да се срещнат по време на конференцията на ООН за климата COP26, откритията напомнят за сериозността за предприемане на по-сериозни стъпки в борбата с климатичните промени.

Горещите вълни водят да увеличаване на хоспитализациите поради различни причини като топлинни удари, дехидратация, респираторни и сърдечно-съдови заболявания и бъбречна недостатъчност, както и проблеми с психичното здраве и злополуки, които са по-чести през летните месеци като удавяне и хранително отравяне.

Въпреки че жегата вероятно е фактор за повишената смъртност в страни извън Италия, експертите предупредиха, че трябва да проведат допълнителни изследвания, за да могат да кажат със сигурност колко хора са починали в резултат на повишените температури.

„Това е голям скок, но данните трябва да бъдат правилно анализирани, за да се направи безопасна оценка“, каза представителят на Гърция в Европа за изменението на климата Христос Зерефос.

Междуправителственият панел на ООН по изменение на климата съобщи, че „температурата на мократа крушка“ - мярка, която отчита както топлината, така и влажността, се е увеличила през лятото в Европа. Тя помага да се оцени ефектът от високите температури върху човешкото здраве, тъй като докато въздухът става по-горещ и по-влажен, тялото има по-малка способност да се охлажда чрез потта.

Светът се затопли с около 1 градус по Целзий в сравнение с прединдустриалната ера. Според проучване на ЕС при увеличение на средната годишна температура с над 1,5 градуса, около един на всеки пет души в Европа ще изпита екстремна и смъртоносна гореща вълна през която и да е година.

„Ако се докажат моделите на учените и нищо не бъде направено, тогава след 40-50 г. ще имаме климата на Северна Африка, който е много по-вреден за здравето от мекия средиземноморски климат“, каза Михалис Петракис, природозащитник и бивш директор на Института по околна среда на Атинската обсерватория.