Концентрациите на парникови газове достигнаха рекорд през 2020 г. и светът е "много далеч" от ограничаването на покачващите се температури, каза ООН в понеделник преговорите на за климата в Шотландия COP26.
Доклад на Световната метеорологична организация на ООН (СМО) показва, че нивата на въглероден диоксид са се повишили до 413,2 части на милион през 2020 г., нараствайки повече от средния темп през последното десетилетие, въпреки временното намаляване на емисиите по време на блокадите заради COVID-19.
Генералният секретар на СМО Петери Таалас каза, че сегашният темп на нарастване на парниковите газове ще доведе до повишаване на температурата, „далеч надвишаващо“ целта на Парижкото споразумение от 2015 г. от 1,5 градуса по Целзий над средното за прединдустриалната ера.
„Ние сме много далеч от целта“, каза той. „Трябва да преразгледаме нашите индустриални, енергийни и транспортни системи и целия начин на живот“, добави той, като призова за „драматично увеличение“ на ангажиментите на конференцията COP26, която започва в неделя.
Според настоящите обещания на страните глобалните емисии ще бъдат с 16% по-високи през 2030 г., отколкото през 2010 г., според отделен анализ на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC).
Това е далеч от намалението от 45% до 2030 г., което според учените е необходимо, за да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса и да се избегнат най-опустошителните въздействия.
„Превишаването на температурните цели ще доведе до дестабилизиран свят и безкрайно страдание, особено сред онези, които са допринесли най-малко за емисиите в атмосферата“, каза Патриша Еспиноза, изпълнителен секретар на UNFCCC.
„Въобще не сме близо до там, където науката казва, че трябва да бъдем“, каза Еспиноза.
Дълбоко разочарование
Залогът за планетата е огромен - сред тях самото оцеляване на ниско разположените страни, въздействието върху икономическия поминък по целия свят и бъдещата стабилност на световната финансова система.
Алок Шарма, президент на COP26, каза, че развитите страни ще закъснеят с три години, за да изпълнят обещанието си да отделят общо 500 милиарда долара, за да помогнат на по-бедните страни да се справят с изменението на климата.
През 2009 г. богатите нации обещаха да доставят 100 милиарда долара годишно в продължение на пет години, започвайки от 2020 г. Но в план, изготвен от Канада и Германия преди срещата на върха, се казва, че годишната цел сега няма да бъде постигната до 2023 г.
„Разбираемо, това е източник на дълбоко разочарование за развиващите се страни“, каза Шарма на телевизионна пресконференция.
Проучване сред икономисти на "Ройтерс" установи, че постигането на целта на Париж за нетни нулеви въглеродни емисии ще изисква инвестиции в зелен преход на стойност 2%-3% от световното производство всяка година до 2050 г., много по-малко от икономическите последици на бездействието.
За контекст, правителствата от януари 2020 г. насам са похарчили общо 10,8 трилиона долара - или 10,2% от световното производство - в отговор на пандемията от COVID-19.
Траектория на "бизнес както обикновено", водеща до повишаване на температурата с 1,6 градуса, 2,4 градуса и 4,4 градуса съответно до 2030 г., 2050 г. и 2100 г., би довела до 2,4% загуба на продукция до 2030 г., 10% до 2050 г. и 18% до 2100 г.