Лунен прах: как Гренландия смята да спаси планетата

Сред ледниците и тюркоазените фиорди в югозападна Гренландия една минна компания залага на идеята, че скала, подобна на тази, която мисиите "Аполо" връщат от Луната, може да се справи с някои от проблемите с изменението на климата на планетата Земя.

„Тази скала е създадена в първите дни при формирането на нашата планета“, казва геологът Андерс Норби-Ли, който започва да проучва за наличието на анортозит в Гренландия преди девет години.

Съвсем наскоро скалата започна да вълнува минни компании и инвеститори, които се надяват да я продават като относително устойчив източник на алуминий, както и като съставка за производството на фибростъкло.

Избраното през април правителство я постави в центъра на усилията си за популяризиране на Гренландия като екологично отговорна и дори американската космическа агенция НАСА започна да обръща внимание.

Богатият на минерали остров се превърна в гореща перспектива за миньорите, които търсят всичко - от мед и титан до платина и редкоземни минерали, които са необходими за двигателите на електрически превозни средства.

Това може да изглежда лесно решение на предизвикателството пред Гренландия как да развие своята малка икономика, така че да може да реализира дългосрочната си цел за независимост от Дания, но правителството проведе кампания върху екологична платформа и трябва да я уважи.

„Не всички пари си струва да се печелят“, каза министърът на минералните ресурси на Гренландия Наая Натаниелсен пред "Ройтерс" в интервю в столицата Нуук. "Имаме по-екологичен профил и сме готови да вземем някои решения по него доста бързо."

Правителството вече забрани бъдещите проучвания за нефт и газ и иска да възстанови забраната за добив на уран.

Това би спряло разработването на едно от най-големите находища на редки земни елементи в света, наречено Куанерсют на гренландски и Кванефийлд на датски, тъй като находището също съдържа уран.

Куанерсют, чийто оператор беше в последния етап от получаването на разрешение за добив, беше основна точка по време на изборите през април, защото местните се опасяват, че уранът може да навреди на крехката околна среда на страната.

„Що се отнася до нас, уранът е политически въпрос, който се ръководи от преувеличени и подвеждащи твърдения“, каза пред "Ройтерс" главният изпълнителен директор на Greenland Minerals Джон Мейр.

Мината може да носи доходи от около 1,5 милиарда датски крони (233 милиона долара) всяка година, заяви правителството.

За разлика от тях приходите от две малки мини, работещи в страната, са незначителни, и Натаниелсен казва, че бюджетните планове на правителството не предполагат никакви приходи от добив. 

Примамката на датски пари

Някои виждат малко смисъл в експлоатацията на полезни изкопаеми, докато Гренландия не постигне независимост.

Датска колония до 1953 г., полуавтономната територия на Кралство Дания има право да обяви независимост чрез просто гласуване, но това вероятно ще бъде далечна перспектива.

Гренландия все пак е започнала работа по изготвянето на конституция за бъдеща независима Гренландия.

Междувременно населението от 57 000 души на Гренландия разчита на риболов и субсидии от Дания.

Безвъзмездните средства ще бъдат намалени пропорционално на бъдещите печалби от добив, което накара някои да кажат, че минералите трябва да бъдат оставени в земята засега.

„Съгласно настоящото споразумение, мащабният добив на минерали няма смисъл“, каза Пеле Броберг, министър на бизнеса и търговията, пред "Ройтерс". „Защо трябва да правим това, докато сме подчинени на друга държава?“

Други са загрижени, че правителството възпира инвестициите в мащабен добив на по-конвенционални минерали, което според тях е начинът да се диверсифицира икономиката и да се направи тя способна да функционира самостоятелно.

Джес Бертелсен, ръководител на профсъюза на Гренландия SIK, се надяваше планираната мина в Куанерсют и други мащабни проекти да създадат работни места и заяви, че датските субсидии задържат развитието на Гренландия.

„Понякога ми се иска Дания да спре да изпраща пари, защото тогава хората в тази страна ще започнат да се събуждат. Това ни приспива“, каза той.

Междувременно бизнес лобистите се притесняват от плана на правителството да възстанови забраната за уран - само осем години след отмяната й.

„Компаниите са свикнали да бъдат под натиск от властите, но не са свикнали с този вид нестабилност“, каза Кристиан Келдсен, ръководител на Гренландската бизнес асоциация. 

Местна поддръжка

Тези, които живеят най-близо до забележителния минерал в правителствените планове за устойчив добив, са склонни да подкрепят търсенето на нови приходи.

"Трябва да намерим други начини да печелим пари. Не можем да живеем само с риболов", каза Йоханес Хансен, местен пожарникар и дърводелец, живеещ в Кекертарсуациаат. Градът с около 160 души е на около 50 минути с лодка от планираната мина за анортозит.

Greenland Anorthosite Mining, която разработва мината, има план да изпрати 120 тона натрошен анортозит до потенциални клиенти в индустрията за фибростъкло, където той може да се използва като по-екологична алтернатива на каолина.

Компанията, която се надява да получи разрешение за проучване до края на 2022 г., казва, че анортозитът се топи при по-ниска температура от каолина, има по-ниско съдържание на тежки метали и произвежда по-малко отпадъци и емисии на парникови газове.

По-голямата цел е анортозитът да се използва като алтернатива на боксита за производството на алуминий, един от минералите, считани за централни за намаляване на емисиите, тъй като може да се използва за по-леки превозни средства и е напълно рециклируем.

Greenland Anorthosite Mining казва, че алуминият може да се произвежда по-лесно с анортозит, отколкото когато се използва бокситовата руда, основният източник на алуминий, и отново произвежда по-малко отпадъци в сравнение със съществуващите процеси.

Анортозитът също се вписва в амбициите на Европейския съюз за диверсификация на минералните източници. Среща се в Канада и Норвегия, както и в Гренландия, докато бокситът е концентриран в пояс около екватора.

Асунсион Аранда, който ръководи финансиран от ЕС изследователски проект за анортозит, каза, че технологията работи, въпреки че са необходими изследвания, за да се намалят разходите и да се сведе до минимум въздействието върху околната среда.

„Все още не знаем дали нашият процес ще бъде конкурентен от самото начало в сравнение с установения производствен метод“, каза тя.

„Ако всичко върви добре и се включи алуминиевата индустрия, тогава можем да видим първото търговско производство от осем до десет години."

Извънземни амбиции

Докато ЕС е фокусиран върху земните цели и ограничаването на емисиите, НАСА има амбиции да намери нови среди за човешка дейност.

Агенцията използва натрошен на прах анортозит от по-малка мина в Гренландия, която вече е в производство, управлявана от базираната в Канада Hudson Resources, за да тества оборудване като част от космическата надпревара, която ще включва добив на Луната и дори създаване на общности там.

„Депозитите в Гренландия и на други места не са точно като на Луната, но са доста близки“, казва Джон Грюнер, космически учен от космическия център "Джонсън" на НАСА.

„Ако наистина ще живеем от местните ресурси на южния полюс на Луната, от който всички се интересуват сега, ще трябва да се научим как да се справяме с анортозита, доминиращата скала, която е там“, каза той. „Да имаш още една доставка на анортозит от Гренландия е страхотно.“

Активистите за климата не са толкова сигурни.

"Грийнпийс" води кампания срещу дълбоководния добив на минерали, заявявайки, че това рискува да наруши екосистемите, които дори не сме започнали да разбираме, и излага подобни аргументи срещу добива в космоса.

"Трябва да намираме устойчиви решения, а не да търсим повече източници из новите граници. Има толкова много, които просто не знаем за тези среди", каза Кевин Бригдън, старши учен в изследователската лаборатория на "Грийнпийс".

В коментар, министерството на ресурсите на Гренландия заяви в изявление по имейл, че не очаква минералите, добивани в Гренландия, да се използват само за зелени технологии.

„Но ние работим активно, за да оптимизираме зеления профил и да използваме ресурсите си в услуга на добрата кауза“, се казва в него.