Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който е изправен пред разгорещена предизборна надпревара през следващата година, обвини Брюксел и Вашингтон, че се опитват да се намесят в унгарската политика и призова своите поддръжници да защитават постиженията от десетилетието на власт на неговото националистическо правителство.
За първи път, откакто дойде на власт през 2010 г., Орбан ще се изправи пред единен фронт от опозиционни партии, включително социалистите, либералите и бившите крайнодесни, а сега дясноцентристки "Йобик" на парламентарните избори през 2022 г.
Шестпартийният алианс се ръководи от Питър Марки-Зай, 49-годишен католически консерватор, баща на седем деца и кмет на малък град, който изглежда въплъщава традиционните ценности, които Орбан публично защитава, и се възприема като труден претендент.
Орбан каза на десетки хиляди привърженици в центъра на Будапеща, че Вашингтон и милиардерът Джордж Сорос се опитват да чрез своите пари, медии и мрежи от контакти да прокарат пътя към властта на унгарската лява опозиция.
"Но това, което е от значение, не е какво искат те в Брюксел, във Вашингтон и в медиите, които са ръководени от чужбина. Унгарците ще решават собствената си съдба", каза Орбан в събота.
"Нашата сила е в нашето единство... ние вярваме в едни и същи ценности: семейство, нация и силна и независима Унгария."
На отделен опозиционен митинг Марки-Зай каза, че ако бъде избрано, правителството му ще изготви нова конституция, ще ограничи корупцията, ще въведе еврото и ще гарантира свободата на медиите.
„Този режим стана морално несъстоятелен... инерцията, която имаме сега, трябва да ни отведе до април 2022 г.“, каза той.
Проучванията на общественото мнение показват, че партията на Орбан „Фидес“ и опозиционният алианс са с много близки прогнозни резултати, като около една четвърт от гласоподавателите не са решили за кого ще гласуват.
Съботната годишнина от въстанието срещу съветската власт през 1956 г. даде на Орбан символична платформа за неговия дневен ред, докато неговата партия "Фидес" засили предизборната си кампания.
Орбан вече засипа електората с подаръци, включително отстъпка от данъка върху доходите за семействата за общо 2 милиарда долара, и засили силната си антиимиграционна реторика.
Правителството на Орбан, с основния си съюзник Полша, се протовопоставя на Брюксел относно свободата на медиите, въпросите на върховенството на закона и правата на ЛГБТ общностите, като същевременно заявява, че интересът на Унгария е да остане член на силен Европейски съюз.
„Брюксел ни говори и се отнася с нас, заедно с поляците, сякаш сме врагове... Време е в Брюксел да разберат, че дори комунистите не могат да ни победят“, каза Орбан пред аплодиращите привърженици, които развяваха националния флаг и държаха транспаранти с лозунги като „Брюксел е равен на диктатура“.
Кой успя да обедини опозицията
Марки-Зай е консервативен (и доближаващ се до Орбан по теми като миграцията), но силно проевропейски кандидат, който поддържа присъединяването на Унгария към еврозоната и обещава справяне с корупцията и срива на демокрацията, регистрирано по време на управлението на Орбан.
Той е кмет на градчето Ходмезьовашархей след изборите през 2018 г., когато опозицията се обедини около него като кандидат на предсрочни местни избори и той спечели (при това в град, смятан тогава за "крепост" на приближени на Орбан). Победата му даде тласък на усилията на противниците на Орбан да работят координирано срещу неговата партия "Фидес" на европейските избори през пролетта на 2019-а и обединено - на местните през същата година и на парламентарните през пролетта на 2022-ра.
Крачката е важна за опозицията, защото част от успеха на Орбан бе свързана с дългогодишната ѝ разпокъсаност. За нея имаше и основания, доколкото идеологическите различия бяха големи - от либерали, социалисти и консерватори до крайнодесни. Марки-Зай не бе част от формалното обединение на петте партии, първи започнали да си сътрудничат, а градеше структури паралелно с тях. Затова за него се срещат определения като "аутсайдер" или "узурпатор на опозицията".