Русия ще настоява за облекчаване на санкциите по отношение на зелените инвестиционни проекти за държавните енергийни гиганти като "Газпром" на срещата на върха COP26 за климатичние промени в следващия месец. Страната е под нарастващ натиск да се присъедини към ангажимента за намаляване на емисиите на метан. Това пише Bloomberg News.
"Нас ни призовават да намалим изтичането на метан, но същевременно "Газпром" е под санкции", - заяви в сряда в интервю по време на годишната среща на клуба "Валдай" в Сочи пратеникът на президента на Русия Владимир Путин - Руслан Еделгериев. "Нека да извадим климатичните проекти от санкциите, така че "Газпром"да има достъп до зелено финансиране, достъп до технологии".
На фона на нарастващия брой случаи на инфекция с Covid-19 в Русия Путин решава да не отиде в Глазгоу за срещата на върха. Еделгериев казва, че е обсъдил предложението за освобождаване от санкции с посланика на САЩ за климата Джон Кери, както и на министерска среща по-рано този месец. "Ако искаме да намалим емисиите, климатичните проекти не трябва да бъдат обект на санкции, където и да са - в Русия, Иран, Турция, Америка, Великобритания", допълва още той.
Еделгериев не уточни какви конкретни санкции има предвид. Самият "Газпром" не се подлага на мащабни финансови ограничения, каквито са някои други руски енергийни гиганти, въпреки че в някои области той се сблъсква с ограничения в достъпа до иновации, стоки и услуги, свързани с добива на петрол.
Той посочва, че Русия може да приеме по-амбициозни цели за климата, ако получи това, което иска на срещата на върха. Неговата позиция подчертава сложността на изолирането на преговорите за изменението на климата от по-широките геополитически спорове, както САЩ многократно заявиха, че искат да направят. "Газпром" е сред организациите, на които САЩ и Европейският съюз наложиха санкции след анексирането от Русия на Крим през 2014 г.
Въпреки това, Европа също така се надява, че газовият гигант ще помогне за облекчаване на енергийната криза, която доведе до рязко покачване на цените,. Понастоящем Русия настоява регулаторните органи бързо да сертифицират експлоатацията на газопровода Северен поток-2 до Германия, за да увеличат доставките. Проект на който САЩ се противопоставят.
Еделгериев казва, че не призовава за пълна отмяна на санкциите и че специална работна група ще реши кои проекти отговарят на изискванията. Ако климатичните проекти бъдат освободени, казва той, страните, които трудно да изпълняват своите климатични ангажименти, биха могли да направят това, като инвестират в проекти за намаляване на емисиите в Русия.
„Имали сме конфликти, имаме конфликти и ще продължаваме да имаме конфликти, но климатът не го интересува“, казва Еделгериев, обвинявайки западните държави в двойни стандарти, включително за „Северен поток 2“, който според него ще помогне на Германия да гори по-малко въглища и да намали емисиите на метан. Противниците твърдят, че газопроводът е политически проект, предназначен да направи настоящия транзитен маршрут през Украйна ненужен. "Русия е отворена, но Русия няма да предприеме несправедливи действия", казва Еделгериев, признавайки, че много нови инициативи имат достойни цели, но само ако страните, които ги призовават, направят всичко необходимо, за да ги постигнат.
Гаранция за метан
"Докато няма равноправно партньорство, Русия няма да се отстъпи, защото много пъти сме били измамвани", каза Еделгериев. "И това ни струваше много.”
САЩ и ЕС настояват страните да се присъединят към глобалния ангажимент за метан на COP26, за да намалят емисиите на компонента от природен газ, който е повече от 80 пъти по-голям фактор за глобалното затопляне от въглеродния диоксид. Русия не е посочила дали ще подпише.
Еделгериев, бивш министър-председател на Чеченската република на Русия, заяви, че предложението на Путин, направено през април, за създаването на международна сателитна система за създаване на общоприети данни за емисиите на метан е останало без отговор.Без прозрачни методи за отчитане Москва няма да е склонна да се присъедини към инициативата за намаляване на глобалните емисии на метан с 30% до 2030 г.
Русия измести позицията си по глобалните преговори за климата от дълбок скептицизъм към ангажираност през последната година. Това до голяма степен се дължи на факта, че планът на ЕС за въвеждане на въглероден данък на границата заплашва да навреди на конкурентоспособността на руския износ, според Константин Симонов, който оглавява Националния фонд за енергийна сигурност, финансиран от държавата аналитичен център в Москва.
Всички тези въпроси биха могли да се разделят на Русия от ЕС и някои други страни, не само по отношение нат науката за климата, но и заради търговски и национални интереси, според Симонов, който навремето се е застъпвал за обвързване на санкциите с действията в областта на климата, но го вижда като безнадеждно задача. Путин постави за цел Русия да постигне неутралност на въглерода до 2060 г., а по-нататъшните ангажименти на COP26 "ще зависят от международната ситуация", каза Еделгериев.