Енергийната криза изостря разделението между страните-членки на ЕС

Увеличаващите се цени на енергията изострят разделението в Европейския съюз, докато националните лидери се подготвят за разгорещени разговори за това как да защитят най-уязвимите икономики и да изпълнят поставените климатични цели, пише Bloomberg.

Безпрецедентният скок на цените на електроенергията и газа ще бъде първата тема за лидерите на ЕС на тяхната двудневна среща на върха, която започва в четвъртък в Брюксел. Способността на блока обаче да действа е изключително ограничена. Повечето държави вече са намалили данъците или са одобрили субсидии, за да помогнат на домакинствата и компаниите. Останали са малко на брой инструменти, които са технически възможни.

Лидерите на ЕС са готови да одобрят незабавните спасителни планове на националните правителства и ще се ангажират „да обмислят бързо средносрочни и дългосрочни мерки, които биха осигурили енергия на цена, достъпна за домакинствата и компаниите“, се казва в официалното съобщение на срещата на върха.

Въпреки че ЕС иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени и да даде пример на други големи замърсители като САЩ и Китай, тази среща на върха ще подчертае колко далеч са европейските страни в постигането на съгласие за своя собствен енергиен преход.

Настоящата криза влошава нещата в краткосрочен план, като противопоставя страните от Южна и Източна Европа срещу по-богатите и често по-амбициозни държави на север, които твърдят, че увеличението на цените е временно и не зависи от европейските зелени политики. ЕС повиши целта си за намаляване на парниковите газове до 2030 г. до поне 55% спрямо нивата от 1990 г. и си постави за цел постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Сметките за електроенергия могат да се увеличат двойно. На фона на това плановете на ЕС да забрани продажбата на нови автомобили с конвенционални двигатели до 2035 г. да наложи въглеродни цени за отоплението в домовете трудно могат да бъдат приети. Предложението на Европейската комисия за разширяване на търговията с емисии до горивата за отопление и транспорт се превърна в най-критикувания елемент от пакета през юли за прилагане на новата климатична цел.

Гръцкото правителство изчисли, че кризата ще струва на потребителите допълнителни 100 милиарда евро през зимния сезон 2021-2022 г. Заедно с Франция, Испания, Румъния и Чехия призова за нови мерки, включително съвместни покупки на природен газ и реформиране на енергийните пазари.

Енергийната криза идва на фона на нарастващото, свързано с възстановяването, търсене и ограниченото предлагане от Русия и Норвегия, двата най-големи доставчици на природен газ в Европа.

Три дни преди срещата на върха Полша призова за разследване на практики за злоупотреба от страна на „Газпром“, като заяви, че поведението на руския износител на газ може да бъде опит за натиск върху ЕС да одобри по-бързо „Северен поток 2“. Новата газова връзка между Русия и Германия, която отдавна разделя държавите-членки, ще бъде един от многото трудни въпроси на срещата на върха. 

„Увеличаването на цените на природния газ и електроенергия, спадането на конкурентоспособността на европейските индустрии, фалиращите компании за търговия с газ и спирането на производството в някои европейски фабрики са сигнал ЕС да предприеме осезаеми действия, за да избегне повторение на настоящата ситуация в бъдеще “, каза полският министър на климата Михал Куртика в писмо до шефа на Европейската комисия по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Енергийната криза също ще подчертае различията относно ролята на ядрената политика в европейския преход към чиста икономика. Въпреки че отделните страни-членки на ЕС могат да взимат решения самостоятелно относно енергийните източници, Брюксел може да повлияе на техния избор чрез регулации относно емисиите и зелените инвестиции.

Група държави, водени от Франция, ще настояват за уверения от лидерите, че ядрената енергия има място в бъдеще, според трима дипломати от ЕС, които са запознати с въпроса. Друга коалиция от нации, оглавявана от Полша, ще търси потвърждение, че природният газ ще има свързваща роля в енергийния преход.

Тъй като енергията е един от най-чувствителните политически въпроси, лидерите на ЕС се надяват, че срещата на върха в четвъртък ще бъде поне сигнал за избирателите, че правителствата се опитват да предприемат мерки.