от доц. д-р Александър Сивилов, ръководител на Катедра Нова и съвременна история
Преди няколко седмици и Германия и Русия минаха през парламентарни избори, а трусовете в енергетиката последваха само дни след това. Цените на газа полудяха на световните пазари. Твърди се, че причината е бързото възстановяване на Азия и насочването на големи количества към тамошните пазари, но истината е, че Москва отново прави опити да използва снабдяването на Европа с енергоресурси като лост за политически промени. В тази ситуация дългите преговори, които се очакват при създаването на правителството в Берлин категорично ще поставят целия Европейски съюз в слаба позиция.
Към настоящия момент се смятат за възможни две основни коалиции, които могат да доведат до създаване на правителство. На първо място се поставя тази на спечелилите социалдемократи. Тя е наречена светофар по цветовете на основните партии, които могат да доведат до формиране на мнозинство. Това са социалдемократите на Олаф Шолц, Партията на свободните демократи (ПСвД) и Зелените.“
В същото време вече започват и консултациите на втората по големина партия – консервативния блок на Ангела Меркел, който включва в себе си Християндемократическата партия и Християнсоциалния съюз. Възможното обединение при тях е наречено Ямайка по цветовете на знамето на карибската държава – черно, жълто и зелено. В този случай лидерът на консерваторите също ще търси подкрепата на свободните демократи и зелените. Според първоначалните анализи има още няколко варианта за управляващи формации: червено – зелено – червено, която освен Социалдемократите и Зелените включва и Левицата.
Не е изключено и търсенето на голяма коалиция, която да обедини в себе си Социалдемократите и Консервативния блок. Все пак подобна схема поддържаше и правителството на Ангела Меркел досега. Естествено такава формация е най-малко желана от големите играчи, тъй като значително намалява тяхната тежест в правителството и ги принуждава да се съобразяват с много по-силен партньор.
Интересното тук е, че в най-желаните обединения като балансьори присъстват неизменно Свободните демократи, често наричани и либерали, и Зелените на Аналена Бербок.
Докато при ПСвД политиките са доста по-предвидими, то партията на Бербок може да поднесе безброй изненади.
Водещи теми при обсъжданията на бъдещите коалиционни споразумения ще са въпросите за външната политика и партньорствата на Германия и ЕС. Вероятно е за първи път проблеми свързани с международните отношения да се окажат в основата на дебати и трудно намиране на консенсус още повече, че ключовият въпрос ще са контактите с Русия и енергийната зависимост от източния гигант.
Спечелилият изборите Олаф Шолц се оказва сравнително опитен плувец точно в тази взривоопасна смес от енергийни проблеми и международни отношения. Той беше финансов министър в правителството на Ангела Меркел и трябваше да лавира между икономическите интереси на Германия и подкрепата за демократичните традиции.
Шолц до момента се оказва защитник на подхода използван от Ангела Меркел - ясно разделяне на икономиката и политиката. Той е привърженик на завършването и въвеждането в експлоатация на газопровода Северен поток 2. В същото време интервютата му показват една твърда позиция относно мястото на Русия в международните отношения. Шолц призовава за нова обща позиция на Европейския съюз към Русия. Той демонстрира подкрепа за разширяването на ЕС, което се сблъсква пряко с интересите на Путин на Балканите. От друга страна при опити на журналисти да накарат Шолц да говори за руския президент, германският политик винаги е избягвал темата по един или друг начин. Позицията му относно Украйна и анексията на Крим е в съзвучие с европейската дипломация – не може да има силови промени на границите на Стария континент.
От всичко казано дотук става ясно, че в евентуалната коалиция „Светофар“, водещата сила няма да наложи драстична промяна на германския външен икономически вектор. Естествено заобикалянето на Украйна като транзитен маршрут от страна на Газпром ще постави бъдещото германско правителство между чука и наковалнята. От една страна ще са политическите принципи и подкрепата за промените в източно европейската държава, но от другата са вътрешните интереси на германските потребители, които искат по-ниски цени на синьото гориво - още повече в момента, когато пазарът е под натиска на невиждан ценови скок.
Вторият ключов политик за бъдещата външна и икономическа политика на Германия е кандидатът за канцлер на консерваторите – Армин Лашет. Наследникът на Ангела Меркел е с богат опит като член на Европарламента, а преди да стигне до върховете на Християндемократическата партия бе премиер на Северен Рейн-Вестфалия. Създаването на коалиция със Зелените във формата „Ямайка“ изглежда по-сложна, точно заради бекграунда на лидера на ХДП. По време на управлението си в западната германска провинция той се сблъска на няколко пъти с екологичните движения и защити използването на въглища в някои от големите индустриални предприятия в областта.
Лашет често е критикуван за ниска критичност към големите външни фактори, които оказват влияние върху политиката на Германия. За първи път този въпрос бе повдигнат през 2015 във връзка с разкритията за организираните от ЦРУ подслушвания на германски политици и граждани. Тогава Лашет не реагира по никакъв начин и събра критиките на доста от своите съпартийци. Той е известен и със сравнително мекото си отношение към управлението на Владимир Путин. При обсъжданията, свързани със Северен Поток 2, до момент лидерът на ХДП винаги е изразявал подкрепата си за проекта, следвайки позициите на Ангела Меркел. Интересен факт е, че Лашет е настроен и за по-близки отношения с Китай, като критикува санкциите срещу компанията Huawei.
Както бе споменато по-горе голямото неизвестно в цялата сметка остава позицията на „Зелените“, които видимо са най-търсеният партньор, най-вече поради сериозния политически резултат, който постигнаха на изборите. До момента те са основните критици на Кремъл в областта на човешките права. Тук на преден план еколозите извеждат както случаят с Алексей Навални, така и подкрепата, която Москва оказва на режима в Беларус. Естествено зелените са срещу такива „грандиозни“ инфраструктурни проекти като „Сверен поток 2“, защото според тях те рушат биосферата. В същото време в тях те виждат също така политически проблем и лост за натиск върху Германия. От тази гледна точка, най-важна за бъдещата външна политика на страната се оказва точно тяхната позиции и най-вече възможността да реализират докрай своята международна програма.
В същото време Владимир Путин с доста назидателен тон обяви, че след като до момента европейските страни не са искали подписване на дългосрочни договори, сега ще трябва да плащат по новите пазарни цени. Бъдещото германско правителство може да постави индустрията в тежка ситуация, ако не се постарае да финализира и документацията по Северен поток 2. От друга страна завършването на проекта ще изолира Украйна напълно от транзита на газ и ще постави под въпрос международната позиция на Берлин.
В РЕЗЮМЕ: Как ще се развиват отношенията между Германия и Русия след края на Ерата Меркел и на фона на резултатите от парламентарните избори в двете страни