Тази седмица Турция ще бъде обозначена като държава, която има сериозни пропуски в борбата и превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Държавата ще бъде включена в сивия списък на Отдела за финансово въздействие (Financial Action Task Force), създаден от Г-7. Това съобщава Financial times, позовавайки се на свои източници.
Очаква се в четвъртък Турция да бъде включена в списъка по време на заседанието на членовете на отдела. Така държавата ще бъде поставена под специален мониторинг, заедно с други 22 страни, сред които Албания, Мароко, Сирия, Южен Судан и Йемен. Включването й в този списък ще има сериозно въздействие върху икономиката и най-вече чуждестранните инвестиции, които в момента са на най-ниското си ниво, откакто на власт е Реджеп Тайип Ердоган.
Влизането в сивия списък ще е още един негатив за държавата и то в момента, в който турската лира, която загуби около 20 % от стойността си спрямо долара тази година, достигна редица рекордно ниски стойности и може да поевтинее още в четвъртък, ако, както очакват пазарите , централната банка на страната отново намали основния си лихвен процент. Турската лира достигна рекордни дъна , след като Ердоган уволни ръководителите на Централната банка, които отказваха да понижат лихвите.
Проучване на Международния валутен фонд, публикувано през май тази година, показва, че влизането на държава в сивия списък на FATF има „значителен отрицателен ефект“ върху притока на капитал в страната.
Авторите му изчисляват, че това причинява намаляване на портфейлните потоци - форма на краткосрочни инвестиции, понякога наричани „горещи пари“- еквивалентни на 3 % от брутния вътрешен продукт, плюс подобно намаляване на преките чуждестранни инвестиции. Спад от 3 % би бил еквивалентен на около 23 млрд. долара в случая на Турция.
Общите чуждестранни инвестиции в акции и облигации възлизат на едва 30,6 млрд. долара в началото на август тази година, според данни на централната банка. За 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в Турция възлизат на 5,7 млрд долара. За сравнение върхът им е бил през 2007 г., когато те са били в размер от 19 млрд. долара.
През декември 2019 г. FATF е уведомила Турция, че има недостатъци в политиката си за превенция за изпирането на пари и финансирането на тероризъм, като има сериозни пропуски в нормативната уредба на държавата в тази посока. Година по-късно Турция прие противоречиво ново законодателство, което беше на препоръките.
Този ход беше критикуван от опозиционни партии и активисти на гражданското общество, които заявиха, че препоръките на FATF се използват от турските власти като извинение за насочване към сектора с нестопанска цел и допълнително възпрепятства свободата на изразяване и сдружаване.
Потърсени от Financial times, представител на властта в Турция е казал, че не е уместно да коментира информацията, че държавата ще бъде включена в сивия списък. „Въпреки пълните мерки за блокиране, предприети поради пандемията от Covid-19, Турция постигна значителен напредък по отношение на спазването на стандартите на FATF и изпълни своите отговорности относно законодателство. "
Влизането на страната в сивия списък ще засили натиска върху страните от Еврозоната да я добавят в собствения списък за високорискови юрисдикции извън ЕС, които нямат ясна политика и отказват да съдействат в борбата срещу изпирането на пари. Черният списък беше създаден през 2017 г. от държавите в Еврозоната и включваше 92 държави. Постепенно страните в него намаляваха, като в началото на октомври, в разгара на скандала Pandora Papers, от него бяха извадени Ангила, Доминикана и Сейшелските острови.