Според Доклада за прозрачност на климата за 2021 г. световните многостранни банки за развитие трябва да засилят зелените си амбиции, за да спрат увеличението на въглеродните емисии в най-мощните икономики, пише Bloomberg.
Наложените пандемични ограничения доведоха до спада на въглеродните емисии с 6% през 2020 г., но се очаква през тази година да се повишат с 4% в страните от Г-20. През следващата година се очаква Аржентина, Китай, Индия и Индонезия да надхвърлят нивата на емисиите си за 2019 г.
Правителствата насочват финансиране чрез многостранни банки за развитие, като осигуряват пряко финансиране и насърчават частни инвестиции. Отстраняването на тези пари от високовъглеродни активи е от решаващо значение за постигане на целите на Парижкото споразумение, според доклада.
Организации като Световната банка са под натиск от страна на Обединените нации за ускоряване на зеления преход. Те бяха критикувани, че не правят достатъчно, за да насърчат повече капиталови инвестиции от частния сектор, за да ускорят прехода към чиста енергия.
По-рано тази година Г-20 призова многостранните банки за развитие да координират дейностите и инвестициите си с Парижкото споразумение от 2015 г. преди глобалните преговори за климата в Глазгоу, които ще започнат в края на този месец. Банковите институции бяха призовани да предоставят нови финансови инструменти, за да стимулират зелените дейности.
Не става въпрос само за пари. Достъпът до технологии е основен проблем, каза Ерик Берглоф, главен икономист на базираната в Пекин Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. „Многостранните банки за развитие трябва да се превърнат в платформа, която да събере доставчиците на технологиите и тези, които ги използват на едно място“, каза той.
Многостранните банки за развитие трябва да работят с финансови институции и компании, за да намалят въглеродния си отпечатък, каза Берглоф. Банковите институции поеха ангажименти да се приравнят към Парижкото климатично споразумение. Въпреки това изпълнението на тези задължения ще бъде „много труден процес“, който ще изисква драстични промени, каза той.
Наблюдава се известен напредък. През май страните от Г-7 обещаха да спрат използването на публично финансиране за нови електроцентрали на въглища, докато САЩ се оттеглиха от газовите проекти чрез многостранните банки за развитие. Европейската банка за възстановяване и развитие обеща да спре да инвестира в нефтени и газови проекти до края на 2022 г., за да приведе политиките си в съответствие с Парижкото споразумение. Китай също обеща да спре да строи въглищни централи в чужбина.
Страните от Г-20 са отговорни за 75% от глобалните емисии на парникови газове. Преди предстоящата конференция за климата на ООН докладът на COP26 призова държавите, чиито цели не съответстват на ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий от пред-индустриалните нива, да ги увеличат.
„Страните от Г-20 са закъснели. Прекалено късно е плановете за отказване от изкопаемите горива и пакетите за финансиране на климата да бъдат изпълнени до 2030 г,“ каза главният изпълнителен директор на Европейската фондация за климата Лорънс Тубиана.