Норвегия ще продължи да търси нефт и газ през следващите четири години, като повечето нови разрешителни за сондиране ще дойдат в разработени райони, съобщи новото лявоцентристко правителство в сряда. Съобщението идва в момент, когато ЕС ревизира стратегията си за Арктика и поиска забрана на нови проучвания в региона.
Коалицията на левите и центристите ще поеме властта в четвъртък, след като победи управляваното от консерваторите правителство на изборите миналия месец.
„Норвежката петролна промишленост ще се развива и няма да спира“, заявиха двете страни в съвместен политически документ и добавиха, че ще запазят съществуващата система за раздаване на лицензи за проучване.
Въпреки че изменението на климата беше основен въпрос, обсъждан по време на предизборната кампания, левицата заяви, че иска да гарантира всеки преход от петрол и газ, и създаваните от индустрията работни места, да бъде постепенен.
Норвегия е най-големият производител на нефт и газ в Западна Европа, която изпомпва около четири милиона барела петролен еквивалент на ден и от началото на годината извлича половината от приходите си от износ от въглеводороди.
Петролната индустрия приветства плановете на новото правителство.
„Предоставянето на достъп до атрактивни площи е най-важната мярка, която властите трябва да осигурят за непрекъснато развитие и създаване на стойност от петролната и газова индустрия, но също така и за финансирането на зеления преход“, казва Norwegian Oil and Gas, лобистка група.
Новото правителство на малцинствата трябва да потърси подкрепа от опозиционните партии в парламента за своите политики, което усложнява нещата, защото някои от тях се стремят да ограничат сондажите на петролната индустрия.
„На път сме да получим ново правителство, но със същите безотговорни политики като предишното“, каза пред "Ройтерс" Фроде Плейм, ръководител на Greenpeace Norway. "Правителствената платформа означава пълен напред за продължаване на проучванията за петрол."
Споразумението за Европейското икономическо пространство, което позволява на Норвегия да бъде част от единния пазар на ЕС, без да е член на Европейския съюз, ще остане в сила, заяви Йонас Гар Стоере, който ще стане премиер в новото правителство.
„Споразумението за единния пазар е в основата на отношенията ни с Европа“, каза Стоере пред репортери.
Европейска забрана за Арктика
Европейският съюз ще иска забрана за разработване на нови находища на нефт, въглища и газ в Арктика, за да защити региона, силно засегнат от изменението на климата, според предложение за новата арктическа стратегия на блока, публикувано в сряда.
Предложението на Европейската комисия отразява усилията на ЕС да увеличи ролята си на световната сцена, въпреки че има ограничено влияние в Арктика. Той не е член на Арктическия съвет, регионалния координиращ орган, въпреки че три от неговите държави членки - Дания, Финландия и Швеция - са.
„ЕС се ангажира да гарантира, че петролът, въглищата и газът ще останат в земята, включително в арктическите региони“, се казва в предложението на изпълнителната власт на ЕС, като същевременно се признава, че самият блок все още внася петрол и газ, добиван в региона.
„За тази цел комисията работи с партньорите си за многостранно правно задължение да не допуска по-нататъшно развитие на запасите от въглеводороди в Арктика или съседни региони, нито да купува такива въглеводороди, ако те бъдат произведени.“
Арктика е един от регионите, които са най-засегнати от изменението на климата. Районът се затопля три пъти по-бързо от останалата част на планетата през последните 50 години, причинявайки топоне на леда, покриващ сушата и морето, повишаване на морското равнище и размразяване на пермафроста.
Вечната замръзналост
Съгласно новата си стратегия ЕС също така цели да засили изследванията за ефектите от размразяването на пермафроста (вечната замръзналост), което може да изложи на риск нефтените полета и да изпусне в атмосферата парникови газове, както и опасни микроби.
„Над 70% от арктическата инфраструктура и 45% от находищата за добив на нефт са изградени върху пермафрост“, се казва в документа, който все още трябва да бъде одобрен от 27-те държави-членки на ЕС.
Потенциалните мерки могат да включват разработване на методи за локално охлаждане и стабилизиране и въвеждане на по-строги строителни стандарти, каза комисията.
Също така се предлага създаването на система за мониторинг и ранно предупреждение за откриване на микроби като антракс, отделяни от земята при размразяване.
Арктическият съвет се състои от Канада, Исландия, Норвегия, Русия и САЩ, както и трите държави от ЕС, заедно с шест коренни организации и действа като форум за сътрудничество. ЕС е подала молба за статут на наблюдател.
За да засили регионалното си присъствие, ЕС планира да открие офис в столицата на Гренландия Нуук, както направиха САЩ миналата година.