Милиони хора, които са преболедували Covid-19 откриват, че пълното възстановяване e влудяващо трудно. Седмици или дори месеци след като са оздравели от привидно леко протичане на болестта, много пациенти страдат от широк набор от проблеми със здравето. Докато учените се опитват да проучат продължителността и дълбочината на така наречения “дълъг Covid,” вече отварят специализирани клиники за хора, които са развили тежки симптоми на болестта. Мащабът на пандемията и устойчивостта на някои от негативните ефекти на вируса означават, че източването на здравни ресурси може да продължи и след като заразата бъде овладяна.
1. Какво знаем за “дългия Covid”?
Повечето пациенти, които се разболеят от Covid-19 се възстановяват напълно, но някои хора остават с дългосрочни белодробни, сърдечносъдови и психологически проблеми, както и такива засягащи нервната система. Тяхната поява не зависи от сериозността на симптомите ви, но се случват по-често при жени, хора на средна възраст и тези, които първоначално развият повече симптоми на вируса. Въпреки че повечето симптоми на дългия Covid не изглежда да застрашават живота, проучване публикувано през април 2021 в журнала Nature показва, че страдащите от такива симптоми имат 59% увеличен риск от смърт 6 месеца след оздравяване. Това означава около 8 допълнителни смъртни случаи на 1000 пациенти с Covid, което увеличава скритите рискове на пандемията.
2. Какво е определението?
Според Световната здравна организация (СЗО), хората с така нареченото „пост-Covid състояние“ обикновено имат симптоми 3 месеца след като са се преборили с болестта, които продължават минимум 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с друга диагноза. Най-често срещаните от тях са умора, недостиг на въздух и когнитивна дисфункция – всички те пречат на нашето ежедневие да протича нормално. Тези проблеми може да се появят след възстановяване от тежка форма на Covid, дори ако тя е протекла безсимптомно или да продължат много след като пациентът се е излекувал. Тези симптоми може и да връщат с различна сила и до определен период от време. Според СЗО определението може да е промени с появата на нови доказателства и да е необходима нова дефиниция за децата. Други групи са предлагали алтернативни определения, които се основават на множеството симптоми, които засягат такива хора.
3. Колко често се срещат дългосрочните ефекти?
Изследователите все още не са проучили достатъчно дълъг период от време, за да преценят пълния набор от ефекти, каква част от заболелите страдат от тях и за колко време. Няколко публикувани проучвания показват, че между 10 и 20% от хората страдат от остатъчни симптоми в продължение на седмици или месеци след като се разболеят. Първоначалните резултати показват, че търсенето на специализирани клиники, които помагат на оздравели от Covid да се борят с поражения по дробовете, хронични сърдечни проблеми, умора и други подобни симптоми са се увеличили. Близо 1,1 милиона души в Обединеното кралство са докладвали за дълъг Covid до началото на септември, според Бюрото за национална статистика. От тях:
706,000, или 65%, казват, че симптомите значително са се отразили на ежедневните им дейности;
211,000, или 19%, посочват, че способността им да извършват ежедневните си дейности е била „значително“ ограничена.
4. Със сигурност ли Covid-19 е предизвикал симптомите?
Не е задължително – мащабно проучване, основано на данни от американски план в здравеопазването през май открива, че около 14% от хората заразени с коронавируса са развили едно или повече свързани състояния, които са изисквали медицинска грижа и след тежката фаза на болестта. Но това се отнася и за 9% от хората от контролната група. Някои симптоми може да се появят случайно или да бъдат отключени от напрежение и тревожност. Социалните ограничения, забраните за излизане, затворените училища и компании, загубата на препитание, понижаването на икономическата активност и промяната в приоритетите на властите могат да се отразят значително на психичното здраве, според проучване публикувано в научното списание „Lancet.“ То открива, че пандемията е предизвикала и 53,2 милиона случаи на тежко депресивно разстройство и освен тях още 76,2 милиона случаи на тревожно разтройство по света. При някои критични случаи на Covid, самото животоспасяващо лечение може да предизвика други проблеми. Такава несигурност понякога води до това, което пациентите наричат „медицинска манипулация“ от лекарите, които не взимат сериозно оплакванията на пациентите си, особено ако са жени.
Едно от най-големите проучвания на хора с дълъг Covid доказа нещо, което много лекари са подозирали. Много пациенти не само страдат от множество здравни проблемни 6 месеца след заразяване, но при тях рискът от смърт е значително завишен.
5. Какви са по-мащабните последици?
Някои изследователи казват, че пандемията може да доведе до голям брой дългосрочни здравни проблеми, като синдром на хроничната умора, деменция, Паркинсон, диабет и бъбречна недостатъчност. Ръст в случаите на депресия, тревожност болка са предизвикали опасения от нарастване на самоубийствата и злоупотребата с опиоиди. Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията са отчели скок в починалите от свръхдоза през 2020 година. По-ниският брой работни часове, които 69% от пациентите докладват показват, че пандемията се отразява върху производителността на труда. При 240 милиона установени случаи на болестта в глобален мащаб до октомври, дори ако малък процент от хората получат дългосрочни увреждания, това може да има огромни социални и икономически последици.
6. Останалите вируси предизвикват ли дългосрочни проблеми?
Да, така наречените пост-вирусни синдроми се получават след заразяване включително от обикновена настинка, грип, ХИВ, заразна мононуклеоза, дребна шарка и хепатит Б. Диабет и други дългосрочни последици са наблюдавани и при преболедували тежък остър респираторен синдром (ТОРС), който е причинен от вирус свързан със SARS-CoV-2.
Канадско проучване открива, че 21 здравни работници от Торонто са имали пост-вирусни симптоми до 3 години след като са боледували от ТОРС през 2003 и не са могли да се върнат към нормалния си работен ритъм. Проучване сред 55 пациенти публикувано през 2010 година показва, че някои хора приети в болница с ТОРС в Хонконг са имали поражения по дробовете 2 години по-късно. Но все още не знаем дали можем да приложим уроците научени от ТОРС към Covid-19.
7. Какви мерки се взимат?
В САЩ, Конгресът осигурява 1.15 долара за Националните здравни институти, за да подкрепя проучвания за дългосрочните ефекти от Covid. Проучванията се надяват да разберат неща, като основните биологични причини и как могат да се лекуват или предотвратят. Някои учени призовават правителствата да насочат вниманието си не само към инфекцията, но и към ваксинацията, но и възможните дългосрочни щети върху органите. Например, изследователите са доказали, че вирусът може да засегне тъканите в панкреаса, които произвеждат инсулин, което може да отключи диабет и той да продължи и след края на инфекцията с Covid.
Това е накарало австралийския университет Монаш и Кралския колеж в Лондон да създадат регистър за проучване на новите случаи на диабет. Някои хора страдащи от дълъг Covid са посочили, че състоянието им се е подобрило след ваксинация срещу заболяването. Това пък е накарало учените да разгледат този феномен и дали ваксините могат да помогнат за лечението на проблема. Авиндра Нат, клиничен директор на Националния институт по неврологични разтройства и сърдечни удари в САЩ казва, че ваксини, включително противогрипните помагат на пациенти с хронична умора, но облекчението почти винаги е било временно.