Европейски страни искат от Брюксел да плати за гранични стени срещу мигрантите
Външните министри на 12 страни, сред които и България са изпратили писмо до изпълнителния орган на блока
Обновен: 20:02 | 8 октомври 2021
Дванадесет страни членки призоваха Европейския съюз да плати за изграждането на стени, които да спрат нелегалните мигранти. Те направиха това в официално писмо до изпълнителния орган на блока. Министри от няколко държави включително Австрия, Гърция, Унгария и Полша описват „физическото препятствие“ като „ефикасна гранична мярка, която ще обслужва интересите на целия Европейски съюз, а не само тези, в които мигрантите пристигат първо,“ според текста на писмото видян от Bloomberg.
„Тази реална мярка трябва да бъде финансирана допълнително и с адекватни суми от европейския бюджет, и да бъде определена за приоритетна,“ се пише още в писмото изпратено до Маргаритис Схинас, вицепрезидент на Европейската комисия и комисаря по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон.
Литва, една от страните подписали писмото вече е решила да построи 508-километрова ограда по границата си с Беларус, за да спре безпрецедентната вълна от мигранти, които заливат източната част на ЕС. Латвия, която също е подписала писмото ще възроди подобен план за 134-километрова преграда с бодлива тел по границата си с Беларус. Литовският премиер Ингрида Шимонете заяви, че изграждането на проекта ще приключи до септември 2022 г.
Документът е изпратен точно в разгара на мигрантската криза по границите на страните от ЕС с Беларус. Мигранти предимно от Афганистан и Ирак пътуват до Минск и оттам пресичат границите с Латвия, Литва и Полша. Това доведе до загуба на човешки животи.
Около 4 хил. души са влезли в Литва, около 1400 - в Полша, а около 400 - в Латвия през последните няколко месеца. Трите страни обявиха извънредно положение в граничните си с Беларус региони и приеха и нови ограничения за молбите за убежище.
Писмото се основава на предишни призиви към ЕК да промени т.нар. „Кодекс на шенгенските граници“ преди края на годината. В писмото се казва, че кодексът няма ясни правила, когато държавите от ЕС са изправени пред т.нар. „хибридна атака“, което означава война с невоенни средства или с „политическа инструментализация“ на мигрантите.
ЕК многократно е заявявала, че няма да финансира огради и стени по границите. Тя поддържа пакта за миграцията, който предложи, но чието съгласуване се сблъска с категоричното несъгласие на някои страни членки на ЕС да го приемат. Съгласуването на проекта със сигурност ще отнеме поне няколко години.
Том Снелс, заместник-началник в кабинета на Йохансон, също отбеляза в четвъртък, че граничните пунктове трябва да останат отворени дори при извънредни ситуации. „Дори полското правителство се съгласи в препоръката на съвета в контекста на Covid, че границите не могат да бъдат затворени напълно дори при глобална пандемия“, подчертава той.
Търсещите убежище са квалифицирани като "съществени" пътници, напомня Снелс.Междувременно няколко членки на ЕС започнаха изпълнението на проекти за гранични стени. Някои стени са отдавна завършени.
Полша обяви 2,5-метрова стена по модел на построеното от Унгария съоръжение по границата със Сърбия през 2015 г. Гърция построи 40-километрова ограда по границата си с Турция заради опасенията за наплив на афганистански мигранти.