Да живееш с Covid-19 означава да се примириш с повишаването на лихвените проценти. Колкото повече, толкова по-добре. Това е гледната точка на Нова Зеландия, чиято централна банка в сряда пристъпи към очакваното от мнозина увеличение на основния си лихвен процент до 0,5%, което е първото увеличение от седем години насам, пише в своя анализ за Bloomberg Даниел Мос.
Централната банка намекна, че този ход едва ли ще бъде последният. Инфлацията е над целта на централната банка, а местният пазар на труда е стабилен. През август повишаването на лихвите по заемите беше важна стъпка, но служителите се забавиха, след като 1 случай на коронавирус доведе до национална блокада.
Изглежда абсурдно как една инфекция може да доведе до подобни сериозни смущения в цялата страна. Тогава Нова Зеландия се гордееше, че от началото на годината не е регистрирала нито един случай. Ниските на нива на ваксинация обаче носеха потенциален риск. Централната банка се притесняваше от възможността за затягане на мерките.
Сега, когато Нова Зеландия се отказа от стратегията си за нула случаи на Covid и правителството признава, че вирусът няма скоро да изчезне, централната банка може да предприеме необходимите мерки.
"Изолацията беше важна, тъй като нямахме ваксини", заявява премиерът Джасинда Ардърн.
"В момента сме наясно с начина, по който трябва да започнем да променяме ситуацията".
Докато централната банка определя самостоятелно паричната политика, политическата промяна помогна на банката да предприеме следващи мерки. Следващият път, когато висшето ръководство на банката свидетелства пред парламента, ще бъде по-малко вероятно да бъдат критикувани, като може би ще им зададат и по-малко неудобни въпроси.
В изявление в сряда гуверньорът Адриан Ор заяви, че "настоящите ограничения, свързани с Covid-19, не са променили значително средносрочните перспективи за инфлацията и заетостта след изявлението през август. Натискът върху производствения капацитет остава забележимо в икономиката, особено на пазара на труда."
Това увеличение поставя Нова Зеландия в списъка на авангардните страни, които не чакат Федералният резерв да намали стимулиращите мерки. Повишаването на лихвите вече е започнало в развитите икономики като Норвегия и Южна Корея. Хората в Нова Зеландия вероятно ще станат членове в този клуб, а ранното приемане в страната на инфлационна цел преди 30 години честое е повод за гордост.
Това добре ли е?
В миналото Нова Зеландия е предприемала агресивни действия твърде рано, за да спре увеличението на цените. Когато през 2014 г. централната банка започна да повишава лихвените проценти го направи бързо. През следващата година длъжностните лица трябваше да отстъпят. Тогава лихвите бързо се понижиха, а противно на очакванията инфлация не се повиши драстично. Лесно е да се досети човек, че най-влиятелните централни банки в света са държали лихвите на най-ниските си нива, страхувайки се, че инфлацията е твърде ниска и може да остане така.
Има някои окуражаващи признаци, че Нова Зеландия е научила как да действа. Докато банката отбеляза по-нататъшното премахване на стимулиращите мерки, тя заяви, че това ще се случи "с течение на времето". Прекъсванията на веригата за доставки вероятно ще увеличат инфлационния натиск. Банката също така призна, че локдаунът е навредил на бизнеса.
"Пандемията ще има дългосрочни последици за икономическите дейности както в страната, така и в международен план”.
Нова Зеландия трябва да разбере, че това да живееш с Covid-19 не означава, че ще се върнеш към предпандемичното състояние. Един такъв пример е Сингапур. Високата степен на ваксинация - над 80% - означаваше известно разхлабване на мерките, което доведе до ръст на случаите След кратко завръщане в офисите, работата от вкъщи отново се превърна в норма, независимо дали служителите са ваксинирани или не. Нова Зеландия не е близо до нивото на ваксинация в Сингапур.
Това вероятно предвещава проблем за бъдещето. Сряда е ден за празнуване в Нова Зеландия. Лихвите се покачват. Може би поне засега нещата изглеждат нормално.