Международният валутен фонд (МВФ) очаква глобалният икономически растеж през 2021 г. да падне малко под прогнозата от 6%, дадена през юли, заяви шефът на МВФ Кристалина Георгиева във вторник, позовавайки се на рисковете, свързани с дълга, инфлацията и различните икономически тенденции вследствие на пандемията от COVID-19.
Георгиева каза, че световната икономика се възстановява, но пандемията продължава да ограничава възстановяването, като основната пречка, породена от „голямото разделение на ваксинациите“, са твърде много страни с твърде малък достъп до ваксини срещу COVID-19.
Във виртуална реч в университета „Бокони“ в Италия Георгиева каза, че актуализираната „Световна икономическа перспектива“, която ще бъде публикувана следващаат седмица, ще прогнозира, че развитите икономики ще се върнат към предпандемичните нива на икономическа продукция до 2022 г., но повечето нововъзникващи и развиващи се страни ще се нуждаят от „още много години“, за да се възстановят.
"Ние сме изправени пред глобално възстановяване, което остава затруднено от пандемията и нейното въздействие. Не можем да вървим право напред - това е като ходене с камъчета в обувките", каза тя.
Съединените щати и Китай останаха жизненоважни двигатели на растежа, а Италия и Европа демонстрираха повишена скорост, но растежът се влошава другаде, каза Георгиева.
Инфлационният натиск, ключов рисков фактор, се очаква да отшуми в повечето страни през 2022 г., но ще продължи да влияе върху някои нововъзникващи и развиващи се икономики, каза тя, предупреждавайки, че продължителното увеличаване на инфлационните очаквания може да доведе до бързо покачване на лихвените проценти и по-строги финансови условия.
Георгиева каза, че като цяло централните банки засега могат да избегнат затягането, но те трябва да бъдат готови да действат бързо, ако възстановяването се засили по-бързо от очакваното или се реализират рискове от повишаване на инфлацията.
Тя каза, че е важно също да се следят финансовите рискове, включително нереалистични оценки на активите.
Повишаваща се дългова тежест
Нивата на глобален дълг, които сега са около 100% от световния брутен вътрешен продукт, означават, че много развиващи се страни имат много ограничени възможности да издават нов дълг при благоприятни условия, каза Георгиева.
Според нея е важно усилията за преструктуриране на дълга, вече започнати от Замбия, Чад и Етиопия, да приключат успешно, за да се насърчат другите да потърсят помощ.
По-добрата прозрачност относно дълговете, добрите практики за управление на дълга и разширените регулаторни рамки биха помогнали за осигуряване на по-голямо участие на частния сектор, каза тя в отговор на въпрос на участник.
Попитана за нарастващите нива на дълга в Европа, Георгиева каза, че нарастващата икономическа инерция е поставила Европа на здрави основи, за да избегне друга криза на държавния дълг, като тази, пред която бе изправена Гърция след глобалната финансова криза от 2007 г. - 2008 г.
Но тя каза, че страните ще трябва внимателно да планират как да преминат към средносрочна фискална консолидация, за да заличат увеличената тежест на дълга, свързана с пандемията.
„Сметките ще трябва да се платят“, каза тя и добави, че е необходимо добро планиране, за да се облекчи тежестта на дълговете с течение на времето, като същевременно се избягват „бруталните“ съкращения на финансирането на образованието или здравеопазването.
Ускорени доставки на ваксини
Георгиева призова по-богатите държави да увеличат доставките на ваксини срещу COVID-19 в развиващите се страни, да премахнат търговските ограничения и да запълнят дупката от 20 милиарда долара в безвъзмездното финансиране, необходимо за тестване, проследяване и терапия на COVID-19.
Докато близо 46% от хората по света са получили поне една доза ваксина срещу COVID-19, процентът е само 2,3% за хората в страни с ниски доходи, според Our World in Data на Университета в Оксфорд.
Неуспехът да се затвори огромната разлика във ваксинацията между развитите икономики и по-бедните нации може да възпре глобалното възстановяване, което да доведе до кумулативните загуби на глобалния БВП до 5,3 трилиона долара през следващите пет години, каза тя.
Георгиева каза, че страните трябва също да ускорят усилията за справяне с изменението на климата, да гарантират технологичните промени и да засилят приобщаването - всичко това също може да стимулира икономическия растеж.
Преминаването към възобновяема енергия, нови електрически мрежи, енергийна ефективност и нисковъглеродна мобилност може да повиши глобалния БВП с около 2% това десетилетие, създавайки 30 милиона нови работни места, каза тя.