Учените Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи спечелиха Нобеловата награда за физика през 2021 г. за техния „новаторски принос към нашето разбиране за сложните физични системи“, съобщи организацията, присъждаща наградите.
Манабе работи в Принстънския университет в САЩ, а Хаселман - в Института за метеорология в Института "Макс Планк" в Германия. Паризи е изследовател в римския университет "Сапиенца".
Нобеловият комитет заяви, че Манабе и Хаселман "са положили основите на нашите познания за климата на Земята и как човечеството влияе върху него".
Комитетът заяви, че откритията на Паризи са "позволили да се разберат и опишат много различни и очевидно напълно случайни материали и явления".
Откритията им се прилагат не само към физиката, но и в други, много различни области, като математика, биология, неврология и машинното обучение (област на изкуствения интелект).
Престижната награда е на стойност 10 милиона шведски крони (1,15 милиона долара) и се присъжда от Кралската шведска академия на науките.
„Комплексните системи се характеризират със случайност и хаос и са трудни за разбиране“, се казва в изявление на Шведската академия на науките.
„Тази година наградата признава нови методи за тяхното описание и прогнозиране на тяхното дългосрочно поведение.“
В разяснението за постиженията на Манабе и Хаселман се обяснява, че те са помогнали човечеството да започне да разбира такива сложни системи като атмосферата и океаните, да се изработят методи за моделирането им, което води към възможността да прогнозираме какво се случва с тях при определени промени. Това е и една от важните крачки към създаване на стабилна научна основа за прогнозиране на глобалната промяна на климата и оценка ролята на човешката дейност за този процес.
Паризи е отличен за това как се отнасят хаотични състояния и флуктуации във физическите системи - от атомно до планетарно ниво. Това няма пряко отношение към моделирането на климатичните промени, но също е принос към разбирането им - например, какви са последиците, ако се добави повече енергия към сложна атмосферата, както обясни проф. Паризи.
Физиката е втората обявена Нобелова тази седмица, след като американците Дейвид Юлиус и Ардем Патапутиан спечелиха наградата за медицина в понеделник за откриването на рецептори в кожата, които реагират на промяна в температурата и допир.
Нобеловите награди са създадени в завещанието на шведския изобретател на динамита и бизнесмен Алфред Нобел и се присъждат от 1901 г. само с няколко прекъсвания, предимно поради двете световни войни.
Обявяването на наградата по физика ще бъде последвано в следващите дни от наградите за химия, литература, мир и икономика.
Миналата година учените Роджър Пенроуз, Райнхард Гензел и Андреа Гез спечелиха Нобелова награда за физика за своите открития, свързани с черните дупки.