Русия поема ангажимент за по-амбициозни климатични цели

В продължение на години руският президент Владимир публично пренебрегва темата за изменението на климата, но сега най-накрая започна да подтиква длъжностните лица да ѝ обърнат по-сериозно внимание, тъй като климатичните промени застрашават руската икономика, предава Bloomberg.

Промяната в мисленето означава, че представител на Кремъл вероятно ще присъства на срещата на високо равнище COP26 по изменението на климата в Глазгоу през ноември и ще предложи да синхронизира усилията си за измерване на въглеродните емисии с тези в Европа, според четирима души, запознати с плановете.

Макар че тези действия едва ли се равняват на амбициозната нова цел за намаляване на емисиите за Русия, на която се надяваха западните държави, това е значителна стъпка за Путин като лидер на държава, която е сред един от най-големите производители на изкопаеми горива.

Според официалните лица промяната на мнението се дължи на факта, че Русия е осъзнала, че Европейският съюз е сериозен по отношение на прилагането на граничните правила за въглеродни емисии, които вероятно ще принудят руските компании да плащат за излишните емисии в ключови индустрии. Кремъл също вижда климатичните въпроси като една от малкото области на възможно сътрудничество със САЩ и Европа след години на обтегнати отношенията.

По време на срещата руската делегация ще се съсредоточи върху теми като изчисляване на въглеродните емисии и способността на огромните гори в страната да поглъщат въглероден диоксид, както и предложение ядрената енергия да бъде окачествена като „зелена“ при отчитане на въглеродните емисии, казаха двама от източниците.

Русия е четвъртият по големина замърсител с парникови газове, като всяка година отделя 5% от целия въглероден диоксид в атмосферата. Почти 90% от цялата енергия, която Русия използва, идва от въглеводородни източници. Това е над средното за света ниво от около 80%, а ускореното въвеждане на възобновяеми източници може да спести на страната до 11 милиарда долара годишно до 2030 г.

През април по време на онлайн срещата за климата с американския президент Джо Байдън Путин се придържаше към по-малко амбициозните си цели относно климатичните промени. Така Русия беше една от малкото страни от Г-20, които не се стремят към въглеродна неутралност. Базовият сценарий на въглеродната стратегия за 2050 г., която руското правителство изготвя, предполага увеличение на емисиите през следващите 30 години с 8,2%, като разчита, че способността на горите си да поглъщат вредните емисии ще се удвои и ще компенсира увеличението.

„Русия не се опитва да стане лидер в зелената политика“, каза в интервю Ирина Поминова, ръководител на климата и зелената енергия в подкрепяния от правителството Център за стратегически изследвания.

„Страната по-скоро се адаптира към глобалния процес на енергиен преход и декарбонизация.“

Кремъл има какво да губи. Путин изгради политическата си кариера върху обещанията за възраждането на постсъветска Русия като „енергийна свръхсила“. Продажбите на нефт и газ представляват 35% от държавния бюджет. Цели региони на най-голямата страна в света зависят от производството на петрол и въглища за работни места.

Въпреки че Русия вижда възможност в топенето на арктическия лед, което ще позволи увеличаване на товарния трафик по Северния морски път, свързващ Азия и Европа, същото глобално затопляне може да струва на икономиката й милиарди долари инфраструктурни щети всяка година, тъй като размразяването на постоянно замръзналите земи в Сибир поставя сгради, пътища и тръбопроводи в опасност.

Гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина подчерта заплахата по време на индустриална конференция на 17 септември, като заяви, че регулаторът е преминал от „неутралитет“ по зелените въпроси към притискането на финансовите институции и компании да вземат предвид климатичните рискове.