Преминали през пандемията, скандинавските страни застават в авангарда на световните икономики, които ще се опитат да накарат богатите хора да финансират повече публичните финанси след изпитанията през последните години, пише Investor.bg
В Норвегия Работническата партия, която спечели изборите миналия месец, иска да отмени понижения данък върху богатството в страната, въведен от предишното коалиционно правителство начело с консерваторите. В същото време Дания предлага „най-богатият 1%“ да плаща повече данъци върху дивидентите и капиталовите печалби от акции. А финландското правителство се готви да наложи данък „напускане“ на заможните емигранти.
Докато администрацията на Джо Байдън опитва да повиши данъците за американците, печелещи над 400 хил. долара, скандинавските страни не са сами в насочването на вниманието си към богатите след глобална криза, която нанесе диспропорционален удар на нископлатените служители в момент, когато фондовите пазари и недвижимите имоти постигаха силен ръст.
С новото неравенство, оставено от пандемията, промяната в региона е сигнал за стремеж към връщане на по-равни основи, финансирани по традиционен модел на високи данъци, който правителствата започнаха да ограничават подобно на много развити икономики.
„В дългосрочен план наблюдаваме тенденция за спад на данъците, налагани предимно на богатите“, коментира Сара Перет, икономист в Центъра за данъчна политика и администрация към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, пред Bloomberg. „Сега наблюдаваме растящ интерес от правителствата към облагане с данъци на хората с най-големи приходи и с най-голямо богатство“, допълва тя.
Скандинавските страни имат повече опит от останалите в облагането на богатите, което доведе до известни противоречия, след като някои от най-заможните им граждани потърсиха убежище в други страни като алтернатива на плащането на твърде много.
„Сега, когато леви правителства са на власт, трябва да очакваме по-леви политики“, казва Сана Куронен, икономист във Форума за бизнес и политика в Хелзинки.
Облагането на богатите сега отново е политически въпрос във всяка страна от региона, въпреки че не всички избраха да увеличат бремето за момента.
Норвежко затягане
Работническата партия, която води преговори за сформиране на нова управляваща коалиция, обеща да повиши данъка върху богатството над 1,7 млн. крони (197 хил. долара) до 1,1% спрямо настоящите 0,85% върху богатство над 1,5 млн. крони. Най-високият данък ще бъде 1,3% за активи, надвишаващи 20 млн. крони.
Данъкът е посочен като основен фактор за решенията на богати норвежци, които емигрираха, показват резултатите от допитвате сред 400 такива граждани на консултантската компания NHHS, публикувано през май.
Финландско решение
От 2023 г. във Финландия емигриращите хора ще трябва да платят данък за нереализирани капиталови печалби, натрупани по време на престоя им в страната, ако разполагат с някакви активи. Финансовият министър Аника Саарико съобщи този месец, че данъкът може да повиши приходите с около 25 млн. евро.
В доклад от 2020 г. на министерството на финансите се съдържаше съвет да не се въвежда подобен данък, защото той трудно ще бъде приложен на практика, ще усложни системата и в крайна сметка ще засегне твърде малко хора.
Датски печалби
Правителството на премиера Мете Фредериксен иска да обложи с данък най-богатите граждани в страната, за да финансира мярка, която би мотивирала възрастни служители да останат на работа и би повишила предлагането на труд.
Датчаните ще трябва да плащат данък от 45% върху печалбите от акции, надвишаващи 56 500 крони (9 хил. долара) на година вместо 42% сега. Ставката за печалби под този праг ще остане 27%.
„В момент на доста високи ръстове на фондовите пазари искаме да плащате малка сума допълнителни данъци, ако имате много големи печалби“, каза финансовият министър Николай Вамен пред репортери в Копенхаген миналия месец.
Протакащите
Швеция, която е най-голямата скандинавска икономика, отмени данъка върху богатството през 2007 г. заради данни, че той не дава очакваните резултати. Миналата година правителството се отказа от мярка за облагане на най-богатите след натиск от либералните партии.
Финансовият министър от Социалдемократическата партия Магдалена Андерсон, която се очаква да замени настоящия премиер Стефан Льовен през ноември, искаше допълнителен данък за милионерите, но предложението няма особена подкрепа в парламента.
В същото време на изборите в Исландия миналия уикенд социалдемократите бяха сред най-големите губещи, след като защитаваха данък върху богатството. Премиерът Катрин Якобсдотир, чието Ляво зелено движение също влоши представянето си, искаше прогресивен данък върху капиталовите печалби.
Повече по темата може да намерите на Investor.bg