Инфлацията в еврозоната се ускори повече от очакваното до най-високото ниво от 13 години, добавяйки гориво към дебата за това колко дълго ще продължи следкризисният скок.
Потребителските цени са се повишили с 3,4% през септември, в сравнение с прогноза за увеличение от 3,3%, според данни, публикувани от Евростат в петък.
Индекс, който премахва волатилните компоненти като храна и енергия, се покачи до 1,9% - процент, който не се наблюдава от 2008 г.
Ръстът на цените се дължи главно на ефектите, свързани с пандемията и възобновяването на икономиките след дълги периоди на блокади заради вируса.
Европейската централна банка очаква връх на инфлацията едва по-късно тази година, преди забавяне през 2022 г.
И все пак проблемите във веригата на доставки за производството вече продължават по-дълго, отколкото мнозина първоначално очакваха, а проучванията показват, че компаниите все повече се опитват да прехвърлят разходите на клиентите, за да защитят маржовете на печалба.
Засилващата се енергийна криза увеличава натиска. Цените на енергията се повишиха с 1,3% през септември и се повишиха с над 17% спрямо предходната година.
Неенергийните промишлени стоки бяха с 2,3% по-скъпи в сравнение с август.
„Предстои още. Нивото може да се запази и през ноември, подхранвано от нарастването на разходите за енергия и цените на транспортните услуги. Въпреки увеличаването, гледаме на днешните данни като на ранен признак, че някои от възходящите напрежения може да започнат да намаляват“, коментира Мейв Къзън, старши икономист за еврозоната, за Bloomberg Economics.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард повтори тази седмица, че настоящите скокове са „до голяма степен преходни“, като предупреждава срещу прекалената реакция и преждевременното затягане на паричната политика. Някои от нейните колеги изразиха опасения, че официалните прогнози ще се окажат твърде ниски, въпреки че повечето все още очакват растежът на цените в крайна сметка да се забави.
Германските данни в четвъртък показаха инфлация от 4,1%, най -високата от почти три десетилетия. Въпреки че това се дължи главно на статистическите ефекти, Bundesbank смята, че инфлацията ще остане над целта от 2% на ЕЦБ до средата на следващата година.
Ключов фактор, който би могъл да укрепи такива завишени нива за по-дълго време, ще бъде повишаването на заплатите, което от своя страна ще предизвика риск от по-нататъшно увеличение на цените.
Управителят на Ирландската централна банка Габриел Махлуф заяви пред Bloomberg тази седмица, че ЕЦБ трябва да е „много наясно и да е готова да отговори, ако това се случи“. Докато някои профсъюзи в Германия наскоро повишиха исканията си за по-високи заплати, икономистите заявиха, че не е ясно колко успешни ще бъдат преговорите.